Йован Наумович

Йован Наумович (на сръбски: Јован Наумовић или Jovan Naumović) е сръбски офицер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, армейски генерал от югославската армия.

Йован Наумович Јован Наумовић
сръбски офицер
Роден	11 ноември 1879 г. Лесковац, Княжество Сърбия
Починал	13 февруари 1945 г. Белград, Демократична федеративна Югославия

Биография

Роден е в току-що анексирания от Сърбия поморавски град Лесковац в 1879 година в семейството на Йован, военен доставчик. В 1897 година постъпва в 30 клас на ниската школа на Военната академия, а по-късно завършва с 15 клас и висшата школа на академията. Като млад подпоручик участва в Майския преврат против крал Александър Обренович в 1903 година. Включва се в сръбската четническа акция в Македония под псевдонима Войвода Осоговски.

Активен заговорник в Майския преврат в 1902 година.

На 30 септември 1907 година се завръща в армията като командир на 4^-та чета от 1^-ви батальон на 8^-и пехотен полк. На 9 май 1911 година влиза в организацията „Черна ръка“, въведен от майор Велимир Вемич. В книгата си „С железния полк на княз Михаил в 1912 г.“ пише за настроението в Сърбия при избухването на Балканската война:

„

На лицата виждаш веселие, в очите четеш гордост... хора от Заплане, от Ябланица от върховете на Копаоник... оставили всичко: рало, коли, овце, говеда, овощки, кукуруз, и амуницията на гърба, няколко гроша и комат хляб, сбогом и хайде в командата.

“

След края на Междусъюзническата война на 2 септември 1913 г. е назначен за командир на 2^-ри батальон на 2^-ри пехотен полк от първи позив. В началото на Първата световна война през август 1914 година става командир на 2^-ри батальон на Вардарския пехотен полк в състава на Браническия отряд. По време на войната става командир на 4^-ти съкратен пехотен полк. От ноември 1915 година става командир на батальон в състава на 18^-и пехотен полк от първи позив. На 18 март 1916 година е назначен за помощник, а скоро и за командир на 12^-и полк. След края на Солунския процес срещу „Черна ръка“ в 1917 година е пенсиониран поради съмнение, че е участвал в заговора срещу княз Александър I Караджорджевич. На Корфу е признат за невинен за участие в заговора и по предложение на регента пише писмено искане за повторно постъпване в армията, което прави на 23 септември 1918 година. Излиза от войната като тежък инвалид.

След войната взима участие в Мисията за организация на армията в Словения. През 1919 г. участва в борбите за анексиране на Каринтия. На 29 април 1920 е назначен за помощник-командир на 40^-и пехотен полк. От 20 ноември 1921 до 1927 г. е заместник-командир на 39^-и и пехотен полк в Целе. В 1928 – 1929 г. е велик жупан на Скопската област и в щаба на командването на Трета армейска област. На 6 декември 1929 е назначен за командир на Адриатическата пехотна бригада. От 16 септември 1930 е изпълняващ длъжността командир на Потска дивизионна област. На 24 август 1935 става командир на жандармерията. На 15 септември 1938 е назначен за изпълняващ длъжността и по-късно командир на Пета армейска област до 12 септември 1940, когато е пенсиониран и минава в резерва.

Отново постъпва на активна служба на 27 март през 1941 година и е назначен за командир на Трета армейска област. След капитулацията на югославската армия е пленен. Докато е в плен е докладвано на германските власти, че поддържа освободителното движение и до края на войната е задържан във военна болница. Умира на 13 февруари 1945 г. в Белград.

Чинове

Чин	Дата
подпоручик	1899 г.
поручик	1903 г.
капитан	1907 г.
бригаден генерал	1 април 1928
дивизионен генерал	9 януари 1933
армейски генерал	1 декември 1939

Награди

• Караджорджева звезда III и IV степен
• Орден на белия орел
• Орден на Югославската корона
• Орден на Свети Сава – два пъти.

Фамилия

В 1907 година се жени за Лепосава, дъщеря на Димитрие Б. Груич, търговец от Белград. Има една дъщеря и трима сина. Дъщеря му Йелена се жени в 1932 година за артилерийския поручик Братислав Неделкович, по-късно полковник от ЮНА. По-големият му син Душан е поручик от конницата (59 клас), от 1944 – 1948 служи в Британската армия. Средният син Михайло е подпоручик от пехотата (66 клас), като в 1941 година успява да се спаси от плен. Най-младият син Милош е лекар имунолог и научен сътрудник в института Торлак. Кум на Наумович е градоначалникът на Белград Влада Илич.

Литература

• Бјелајац, Миле С. Генерали и адмирали Краљевине Југославије 1918 – 1941. Институт за новију историју Србије, Београд, 2004, стр. 223. ISBN 86-7005-039-0

Бележки

?

→

скопски велик жупан (1928 – 1929)

→

?