Иван Попйорданов

български революционер и общественик
(пренасочване от Йован Попйорданов)
Тази статия е за общественика от Македония. За телевизионния деец вижте Иван Попйорданов (журналист).

Иван (Йован) Петров Попйорданов е български революционер и общественик от Македония.

Иван Попйорданов
български революционер и общественик
Роден
Иван Петров Попйорданов
1879 г.
Починал
неизв.
Семейство
Други родниниМиле Попйорданов (братовчед)
Йордан Попйорданов (братовчед)
Мария Копринкова (братовчедка)
Иван Попйорданов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Управителният съвет на Македонската кооперативна банка в 1935 година. Първи ред (от ляво надясно): Андон Пиперевски, Борис Антонов, Никола Стоянов - председател, Стоян В. Златанов и Иван Попйорданов. Втори ред: Георги Киселинчев, Мойсо Крапчев, Борис Иванов и Димитър Апостолов

Роден е в град Велес. Там участва в революционната група на гемиджиите заедно с Тодор Органджиев, Илия Тръчков, братята си Илия и Гичо и Орце Попйорданов, Алекси Минов-Каникот, Тодор Богданов и други. След Солунските атентати е осъден на три години затвор.[1]

След Младотурската революция, през септември 1908 година в Солун участва на учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове[2].

През декември 1912 година Попойорданов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Крум Зографов, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Ангел Корабаров, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[3]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четвърта рота на шеста охридска дружина.[4] По време на Междусъюзническата война е чиновник в българската община във Велес.[5]

Емигрира в България, където е активист на Велешкото братство на Съюза на македонските емигрантски организации. Към 1941 година е негов председател.[6] Същата година е назначен от братството да раздаде около 65 000 лева помощи на бедните велешани в новоосвободена Македония с помощта на Българските акционни комитети.[7]

През 1944 година подписва Апела към македонците в България.[8]

Дъщеря му Савка Иванова Попйорданова (р. 1921) се жени за българския политик от БКП Георги Чанков през 1945 година.[9]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Попйорданов
 
Султана
Владикоецова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Попйорданов
(1852 – 1910)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Копринков
(1891 – 1963)
 
Мария
Попйорданова

(1890 – ?)
 
Павлина
Попйорданова
 
Иван Шатев
 
Миле Попйорданов
(1879 – 1902)
 
Йордан Попйорданов
(1881 – 1903)
 
Олга Попйорданова
 
Елена Попйорданова
 
Иван Попйорданов
 
Илия Попйорданов
(? – 1966)
 
Гичо Попйорданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Копринков
(1922 – 1988)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Попйорданов
(1913 – 1995)
 
Петър Попйорданов
 
Савка Чанкова
(1921 – 2013)
 
Георги Чанков
(1909 – 2004)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попйорданов
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Чочо Попйорданов
(1964 – 2013)
  1. Църнушанов, Коста. Солунските атентатори, София, 1987, стр. 257, 373 – 374
  2. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 726 – 728.
  3. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 325.
  5. Освободителното движение в Македония и Одринско. Том 2, София, Наука и изкуство, 1983, стр.186
  6. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  7. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., Македонски Научен Институт – София, 1995, стр.68, 71
  8. Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
  9. Чанков, Георги. Равносметката. София, Христо Ботев, 2000. ISBN 954-445-696-1. стр. 616.