Йован Филипов Трифуноски (на сръбски: Јован Трифуноски или Jovan Trifunoski) е югославски географ, антрополог и етнограф, по произход македонски сърбоманин. Изявява сръбска национална принадлежност и, без да отрича съвременното съществуване на т. нар. македонска нация, застъпва тезата за сръбски характер на македонските славяни, обвинявайки Тито, Димитър Влахов и Георги Димитров че са им наложили това ново самосъзнание водени от "великохърватски" и "великобългарски шовинизъм" съответно, като с обвинението към последните двама той признава българския характер на Беломорска и Пиринска Македонии. Последната му издадена приживе книга „Македонизирање Јужне Србије“ („Македонизирането на Южна Сърбия“, 1995) обобщава възгледите му по този въпрос.[1]

Йован Трифуноски
Јован Трифуноски
югославски географ, антрополог и етнограф
Роден
Починал
1 февруари 1997 г. (81 г.)
Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластГеография, Антропология, Етнография
Работил вБелградски университет, Скопски университет
Семейство
БащаФилип Трифонов Лулков
МайкаТеофилка

Биография

редактиране

Ранни години и образование

редактиране

Йован Трифоноски е роден на 23 септември 1914 година в положкото село Вруток, тогава в Сърбия, в земеделското семейство на Филип Трифонов Лулков и Теофилка. През 1905 година баща му е в четата на Никола Андреев, която предизвиква обсадата на Лешочкия манастир.[2] Завършва основно образование в селото си, след това гимназиално в Скопие и Тетово, а между 1935 – 1939 година учи антропология и география във Философския факултет на Скопския университет.[3]

Преподавателска и научна дейност

редактиране

След дипломирането през 1939 г. отбива военната си служба във Военно-географския институт в Белград. В периода 1940 – 1979 година работи като университетски преподавател в Скопие и Белград. През 1950 година защитава докторската дисертация „Кумановско–Прешевска Църна гора“ (на сръбски: Кумановско-прешевска Црна Гора) пред Сръбската академия на науките. От 1965 г. носи званието редовен професор. Извършва антроположки, географски и етнографски проучвания в Скопската, Положката, Кумановската, Овчеполската, Кочанската, Струмишката котловина и в Пелагония, като за всяко от тях издава отделна студия.[4]

Носител е на Орден на труда, втора степен през 1959 година. Пенсионира се през 1979 година. Почива в Белград през 1997 година.[5]

Библиография

редактиране
  • Македонска градска насеља (на български: Македонските градове), 1947 г.
  • Кумановско-прешевска Црна Гора (на български: Кумановско-Прешевска Църна гора), 1951 г.
  • Поречието на Кадина Река. Антропогеографски испитувања (на български: Поречието на Кадина река. Антропогеографски изследвания), 1952 г.
  • Дебар. Антропогеографска испитивања (на български: Дебър. Антропогеографски изследвания), 1952 г.
  • Варошица Крушево (на български: Крушево), 1955 г.
  • Врањска котлина (на български: Вранската котловина), 1962 и 1964 г.
  • Горна Пчиња (на български: Горна Пчиня), 1964 г.
  • Сеоска насеља Скопске котлине. Развитак села, порекло становништва, привредне отлике (на български: Селата в Скопската котловина. Развитие, произход на населението, стопански характеристики), 196 -
  • Кичевска котлина. Насеља и становништво (на български: Кичевска котловина. Селища и население), 1968 г.
  • Кочанска котлина. Сеоска насеља и становништво (на български: Кочанска котловина. Села и население), 1970 г.
  • Скопска Црна Гора. Природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (на български: Скопска Църна гора. Природна среда, история, селища, население и стопанство), 1971 г.
  • Кумановска област. Сеоска насеља и становништво (на български: Кумановска област. Села и население, 1974 г.
  • Полог. Антропогеографска проучавања (на български: Полог. Антропогеографски проучвания, 1976 г.
  • Албанско становништво у Социјалистичкој Републици Македонији. Антропогеографска и етнографска истраживања (на български: Албанското население в СР Македония. Антропогеографски и етнографски изследвания), 1988 г.
  • Турско становништво у Ср Македонији (на български: Турското население в СР Македония)
  • О пореклу становништва у Струмичкој котлини (на български: За произхода на населението в Струмишката котловина)
  • Међуратна колонизација Срба у Македонији (на български: Междувоенна сръбска колонизация в Македония), 1991 г.
  • Охридско-струшка област. Антропогеографска проучавања (на български: Охридско-Струшка област. Антропогеографски проучвания), 1992 г.
  • Македонизирање Јужне Србије (на български: Македонизирането на Южна Сърбия), 1995 г.
  • Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања (на български: Битолско-Прилепска котловина. Aнтропологеографски проучвания), 1998 г. ISBN 86-7025-267-8