Йойстейн I
Йойстейн I (на старонорвежки: Eysteinn Magnússon; на норвежки: Øystein Magnusson), е крал на Норвегия от 1103 до 1123 г.
| Йойстейн I | |
|---|---|
| крал на Норвегия | |
 Мраморен бюст на Йойстейн от 12 в. |
|
| Информация | |
| Управление | 1103 – 29 август 1123 |
| Роден | |
| Починал | |
| Предшественик | Магнус III Босоногия |
| Наследник | Сигурд I Кръстоносеца |
| Семейство | |
| Баща | Магнус III Босоногия |
| Йойстейн I в Общомедия | |
Роден е през 1088 или 1089 г.[1] След смъртта на баща си крал Магнус III Босоногия, Йойстейн управлява страната заедно с полубратята си Сигурд I Кръстоносеца и Олаф Магнусон (всичките от различни майки). Най-голям от тримата бил Йойстейн, Сигурд бил година по-малък, а Олаф бил повече от десет години по-млад от тях т.е. на практика твърде млад, за да може да управлява самостоятелно.[2] Поради това неговите земи също се управлявали от двамата му по-големи братя. За разлика от войнствения Сигурд с неговия тригодишен кръстоносен поход в Светите земи, Йойстейн е описван в скандинавските саги като миролюбив владетел, занимавал се с вътрешните дела на Норвегия, бил обичан от поданиците си и в сагите е дадена висока оценка на дейността му. Занимавал се с укрепването на страната, строял сгради, издигал църкви, особено съсредоточил усилията си в Берген, който по негово време се превърнал в процъфтяващ търговски център.
Йойстейн бил женен за Ингеборг Гутомсдатер, потомка на знатна норвежка фамилия, която му ражда дъщеря Мария. Мария става по-късно майка на претендента за трона Олаф Нещастния, коронован през 1166 г., но свален от трона от Магнус V Ерлингсон и принуден да бяга от страната.[3]
Йойстейн умира от болест през 1123 г. и Сигурд I Кръстоносеца остава единствен владетел.
БиблиографияРедактиране
- Theodoric the Monk (c. 1180). The Ancient History of the Norwegian Kings. English translation: David and Ian McDougall (London, 1998).
- "Retterbot fra kongene Sigurd, Øystein og Olav Magnussønner" (1103 – 1107), summary in Norwegian. Regesta Norvegica.
