Отваря главното меню

Йордан Антонов Бадев, известен с псевдонима Брусников[1], е български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Йордан Бадев
литературен критик и публицист
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.

Роден
Починал

Образование Лозански университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Лозански университет
Йордан Бадев в Общомедия

БиографияРедактиране

Бадев е роден в 1888 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия.[2] В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после завършва филология в Лозанския университет.[3] Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[4]

След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир, носител е на ордени „За военна заслуга“ и „За храброст“ .[6][7]

Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестник „Зора“, а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“. Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“.[8]

 
Бадевъ, Йорданъ. Даме Груевъ. Животъ и дѣло. София, Библиотека Българска Книга № 2, Министерство на народното просвѣщение, 1943. Посетен на 20 септември 2015.

Бадев е масон[9] и активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата[10]. След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“.[11] В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение.[12] Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“.[13]

Бадев е убит без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат през 1944 година. През март 1945 година е осъден посмъртно на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на така наречения Народен съд.[14] Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.[15]

През 1957 г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.[16]

БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 20.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  4. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война. // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  8. Литературна критика от Йордан Бадев в Литернет.
  9. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  10. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166.
  11. Български масонски печат.
  12. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993.
  13. „Успешен творчески тандем“. Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски, „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
  14. Ивайла Александрова, „Горещо червено“, „Литературен вестник“, бр. 36, 06.11.2002.
  15. Стоян Вълев, „Йордан Бадев. Непрочетеният литературен критик“, knigi-news.com.
  16. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 6.