Йордан Бадев
Йордан Антонов Бадев, известен с псевдонима Брусников,[1] е български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Йордан Бадев | |
български литературен критик и публицист | |
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г. | |
Роден |
25 февруари 1888 г.
|
---|---|
Починал | 20 септември 1944 г.
|
Учил в | Лозански университет Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Литературна критика |
Публикации | „Македония в българската поезия“ (1922) |
Йордан Бадев в Общомедия |
Биография
редактиранеБадев е роден в 1888 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на прилепчаните Елисавета Йованова Бадева, по баща Кондова и учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия.[2] В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после завършва филология в Лозанския университет.[3] Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[4]
След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]
Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир, носител е на ордени „За военна заслуга“ и „За храброст“.[6][7]
Участва като делегат от Битолското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]
Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестниците „Зора“ и „1838 – 1938“,[9] а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“.[10] Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“.[10]
Бадев е масон[11] и активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата.[12] След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“.[13] В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение.[14] Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“.[15]
Бадев е убит без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.[16][17] През март 1945 година е осъден посмъртно на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на така наречения Народен съд.[18] Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.[19]
През 1957 г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.[20]
Памет
редактиранеНа Йордан Бадев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Библиография
редактиране- Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация. 1924.
- Бадевъ, Йорданъ. Даме Груевъ. Животъ и дѣло. София, Библиотека Българска Книга № 2, Министерство на народното просвѣщение, 1943. Посетен на 20 септември 2015. Втора онлайн библиотека
- „Македония в българската поезия“, статия от Йордан Бадев, публикувана в „Златорог“, година III, книга 3 – 4, София, 1922 г.
- „Неуморни фалшификатори. Сръбска песнопойка с български песни“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 85, София, 24 януари 1927 г.
- „Св. Климент Охридски“, публикувано във в-к „Македония“, год. I, бр. 49, София, 8 декември 1926 г.
- "От ранно детство. Спомени", София, 1928 година
- "Държавен и национален принцип", публикувано във в-к "Свобода или смърт", год. II, бр. 46, 6 декември 1926 година
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 122.
- ↑ а б Йордан Бадев // ЛитерНет. Посетен на 29 декември 2021 г.
- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166.
- ↑ Български масонски печат.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993.
- ↑ „Успешен творчески тандем“. Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски, „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 36.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 265 – 266.
- ↑ Ивайла Александрова, „Горещо червено“, „Литературен вестник“, бр. 36, 06.11.2002.
- ↑ Стоян Вълев, „Йордан Бадев. Непрочетеният литературен критик“, Knigi-news.com.
- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 6.