Йордан Крапчев

български просветен деец

Йордан Мойсов Крапчев е български общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]

Йордан Крапчев
български просветен деец
Роден
около 1865 г.
Починал
неизв.

Биография

редактиране

Роден е в големия български централномакедонски град Прилеп, тогава в Османската империя, около 1865 година.[2] Принадлежи към видния български род Крапчеви.[1] Преподава в Прилепското класно българско училище в 1884/1885 година.[3] Започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт в началото на 1888 година заедно с група свои другари е изключен от гимназията с група от 18-19 души. Привлечен от сръбската пропаганда заминава с изключените да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат бунт и са изключени, като емигрират в България.[4][2] В София става член на Младата македонска книжовна дружина.[5] Крапчев е директор на Пловдивската гимназия и училищен инспектор.[2][1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мойсо Крапчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Крапчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Крапчев
(1838 – 1915)
 
 
 
Васил Крапчев
(1844 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Крапчев
(1870 – 1925)
 
Илия Крапчев
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1945)
 
Неша Станишева
(1897 – 1983)
 
Йордан Крапчев
(около 1865 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Крапчев
(1903 – 1979)
 
Любен Крапчев
(1904 – 1992)
 
 
 
 
 
 
Невена Крапчева
(1927 – 1998)
 
 
 
  1. а б в Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 378 (коментар и бележки).
  2. а б в Билярски, Цочо (съставител). Даме Груев: живот и дело (сборник), 2 част. София, Анико, 2005.
  3. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 124.
  4. Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 36.
  5. Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.