Йордан Кусев

български просветен деец

Йордан (Юрдан) Георгиев Кусев е български просветен деец.[1][2][3]

Йордан Кусев
български просветен деец
Роден
1862 г.
Починал
1947 г. (85 г.)
Учил вРобърт колеж
Семейство
Братя/сестриАнтон Кусев
Владимир Кусев
Пантелей Кусев

Биография

редактиране

Йордан Кусев е роден в 1861 година[1] или 1862 година[3] в Прилеп, тогава в Османската империя.[1][3] Брат е на Владимир Кусев и на Антон Кусев и племенник на митрополит Методий Кусев.[4] Основно образование получава в Прилеп.[5][3] От 1881/1882 до 1885/1886 година, когато завършва учи в Робърт колеж.[6]

В учебната 1886/1887 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[7]

В 1889 - 1891 година преподава в Окръжното трикласно училище в Никопол.[8] В 1891 - 1893 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия.[9]

Преподава в Сярското българско педагогическо училище.[10][11]

В 1896 - 1898 година отново преподава в Солунската гимназия.[8]

Също така преподава и във Воден, Гюмюрджина, гимназията в Хасково и други места.[3][8]

Занимава се с революционна дейност.[1][12]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Сяр.[13]

След Междусъюзническата война преподава в Гюмюрджинската гимназия.[5]

В 1925 година става представител на фирмата „Стандарт Къмършъл Трейдинг Корпорейшън“ за Хасково.[3]

Умира в София в 1947 година.[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йовче Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Кусев
 
Методий Кусев
(1838 – 1922)
 
Георги Кусев
 
Илия Ачков
 
Ануша Ачкова
(1834 – 1907)
 
Димитър Кусев
 
Константин Кусев
 
Христо Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антон Кусев
(1860 – 1924)
 
Йордан Кусев
(1862 – 1947)
 
Владимир Кусев
(1867 – 1941)
 
Пантелей Кусев
(1873 – 1926)
 
 
 
 
 
Александър Кусев
 
Данаил Кусев
(1894 – 1978)
 
Георги Кусев
(1860 – 1931)
  1. а б в г д Парцел 30 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 18 януари 2016.
  2. Кусевъ, Йорданъ. Спомени отъ учителския ми животъ въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 113 - 116.
  3. а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 270.
  4. Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев, София, 1992, стр. 25.
  5. а б Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 1992. с. 128.
  6. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 382.
  7. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 126.
  8. а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 271.
  9. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
  10. Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  11. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. ISBN 9540721407. с. 120.
  12. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 15.
  13. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
Петър Ненков директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1886 – 1887)
Иван Дейков