Йордан Попйорданов

Disambig.svg Тази статия е за революционера анархист. За физика академик вижте Йордан Попйорданов (академик).

Йордан Георгиев (Гьошев) Попйорданов, известен като Орце[1], е български революционер - анархист, ръководител на солунските атентатори.

Йордан Попйорданов
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
17 април 1903 г. (22 г.)
Солун, Османска империя

Учил в Солунска българска мъжка гимназия
Братя/сестри Миле Попйорданов
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Орцето (22-ри във втората колона).

БиографияРедактиране

Роден е във Велес през 1881 година в семейството на търговеца Георги и Султана Попйорданови. По-малък брат е на войводата Миле Попйорданов. Освен брат си Милан, има и четири сестри Елена, Мария, Павлина и най-малката Олга. Сестрите му продължават рода, като създават семейства, а две от тях се установяват в България. Павлина се омъжва за брата на Павел Шатев. Наследник на семейството е и българският актьор Петър Попйорданов по линия на чичо му.

Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия. Като шестокласник прекъсва образованието си, изключен е за организиране на ученически бунт, и заминава в София, откъдето се прехвърля отново в Солун. Там става основен член на кръга на „Гемиджиите“ заедно с Коста Кирков, Павел Шатев, Димитър Мечев, Милан Арсов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Тодор Богданов, Георги Богданов, Тодор Органджиев, Марко Бошнаков и Цветко Трайков и други. През 1901 година Попйорданов заминава за Швейцария, където се среща с руски анархистки революционери. Там се среща и с Борис Сарафов, който финансира кръжока му и предстоящ терористичен акт. Йордан Попйорданов прави застраховка живот, като обезщетението след смъртта му се плаща в касите на Върховния македоно-одрински комитет.[2] При завръщането си в Солун се присъединява към гемиджиите, които наемат дюкян в центъра на Солун и започват прокопаването на тунел под него водещ до Банк Отоман. На 16 април 1903 година Попйорданов взривява динамита в прокопания тунел под Банк Отоман в Солун и я вдига във въздуха. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. След сражение с турски аскери, на на 17 април 1903 година, хвърляйки последните си бомби върху обсаждащите го турски войници загива и водачът на групата Йордан Попйорданов. [3][4]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 375-376.
  3. Кратки биографии на атентаторите.
  4. Петър Манджуков. Предвестници на бурята, ФАБ, София, 2013.