Йордан Ярцев
Йордан (Юрдан) Петров Ярцев е български общественик, печатар.
| Йордан Ярцев | |
|---|---|
| български печатар | |
| Роден |
неизв.
|
| Починал | 1954 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
БиографияРедактиране
Роден е в българския южномакедонски град Кукуш. През учебната 1902/1903 година е ученик в VI клас на Солунската българска мъжка гимназия, но през януари 1903 година е арестуван, тъй като бил в хотел „Маджар“ по време на стрелбата по Анго Попов (нападателите били избягали).[1] Учи в Солунската българска търговска гимназия.[2]
Йордан Ярцев основава печатница в Солун, тогава в Османската империя, в която се публикуват множество издания, включително занимаващи се активно с Македонския въпрос. Печатницата започва работа в 1909 година, непосредствено след Хуриета от 1908 година и работи до 1913 година.[3] Намира се на централната улица, в магазина на Гранд хотел. „Първата българска комплектна модерна електрическа печатница“ според рекламата ѝ може да печата всичко – от книги и брошури до чекове, бланки и сватбени билети. Снабдена е с български, руски, турски и френски букви и има възможност да прави „всички видове украшения и линии за търговски фактури“.[4]
От 1909 до 1910 година в печатницата на Ярцев се печата вестник „Народна воля“, който защитава вижданията на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[5][6] В печатницата също така се отпечатва органът на Македоно-одринската социалдемократическа група вестник „Работническа искра“ от годишнина ІІ, бр. 19 – 22.[7] От 1910 до 1913 година Ярцев печата вестник „Право“.[8]
Сред другите издания, които се печатат в печатницата на Ярцев е Уставът на Търговското колективно дружество „Напредък“ в град Велес и други.[3]
След Междусъюзническата война се преселва в Свободна България, установява се в София. В 1924 година е най-големият дарител на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ по повод на Георгьовден и 24 май.[9]
Умира в 1954 година, погребан е в парцел 8 на Централните софийски гробища.[10]
БележкиРедактиране
- ↑ Писмо от ръководството на Солунската българска мъжка гимназия до екзарха. ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 78, л. 103 и 103 гръб.
- ↑ Църнушанов, Коста. Солунските атентатори. Документален роман. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 1927.
- ↑ а б Георгиевски, Михайло. Македонската печатарска дейност: 1515 – 1913, Мисла, 1972, стр. 78.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 297.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 20.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 208.
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
- ↑ Списание „Кукуш“, 1924, бр. 1, с. 15.
- ↑ София помни. Йордан Ярцев. // sofiapomni.com.