Йордан Ярцев

български печатар

Йордан (Юрдан) Петров Ярцев е български общественик, печатар.

Йордан Ярцев
български печатар
Роден
1885 г.
Починал
1954 г. (69 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
„Речник за галицизми, неологизми и фамилиярни френски изрази“, Солун, Печатница Йордан Ярцев и сие, 1910

Биография редактиране

Роден е в 1884 или 1885 година в българския южномакедонски град Кукуш, гогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция, в семейството на търговеца Петруш (Петър) Ярцев и съпругата му София.[1]

През учебната 1902/1903 година е ученик в VI клас на Солунската българска мъжка гимназия, но през януари 1903 година е арестуван, тъй като бил в хотел „Маджар“ по време на стрелбата по Анго Попов (нападателите били избягали).[2] Учи в Солунската българска търговска гимназия.[3]

Йордан Ярцев основава печатница в Солун, тогава в Османската империя, в която се публикуват множество издания, включително занимаващи се активно с Македонския въпрос. Печатницата започва работа в 1909 година, непосредствено след Хуриета от 1908 година и работи до 1913 година.[4] Намира се на централната улица, в магазина на Гранд хотел. „Първата българска комплектна модерна електрическа печатница“ според рекламата ѝ може да печата всичко – от книги и брошури до чекове, бланки и сватбени билети. Снабдена е с български, руски, турски и френски букви и има възможност да прави „всички видове украшения и линии за търговски фактури“.[5]

От 1909 до 1910 година в печатницата на Ярцев се печата вестник „Народна воля“, който защитава вижданията на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[6][7] В печатницата също така се отпечатва органът на Македоно-одринската социалдемократическа група вестник „Работническа искра“ от годишнина ІІ, бр. 19 – 22.[8] От 1910 до 1913 година Ярцев печата вестник „Право“.[9]

Сред другите издания, които се печатат в печатницата на Ярцев, е Уставът на Търговското колективно дружество „Напредък“ в град Велес и други.[4]

След Междусъюзническата война се преселва в Свободна България, установява се в София. В 1924 година е най-големият дарител на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ по повод на Георгьовден и 24 май.[10]

Умира в 1954 година, погребан е в парцел 8 на Централните софийски гробища.[11]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тенчо Георгиев
(1812 - 1884)
 
Марча (Мария) Станишева
(1825 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Тенчов
(1850 - 1883)
 
Христо Тенчов
(1867 - ?)
 
Тинка Далчева
(1852 - ?)
 
Атанас Далчев
 
Ташка Данилчева
 
София Ярцева
(1862 - ?)
 
Петруш Ярцев
(1857 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Тенчов
(1872 - 1953)
 
Димитър Тенчов
(1878 - ?)
 
Иван Тенчов
(1875 - 1909)
 
Кирил Тенчов
(около 1881 - ?)
 
 
 
Олга Бичева
(1896 - ?)
 
Кирил Данилчев
 
 
 
Йордан Ярцев
(1885 - 1954)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Тенчов
(1906 - 1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Бояджиев
(1913 - 2007)
 
Лиляна Данилчева
(1917 - 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Тенчов
(1935 - 2000)
 
Борис Тенчов
(р. 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Бояджиев
(р. 1938)
 

Бележки редактиране

  1. В епархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 22-годишен, баща Петруш Ярцев, майка София, сестра Катерина. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 500, л. 28 гръб.
  2. Писмо от ръководството на Солунската българска мъжка гимназия до екзарха. ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 78, л. 103 и 103 гръб.
  3. Църнушанов, Коста. Солунските атентатори. Документален роман. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 1927.
  4. а б Георгиевски, Михайло. Македонската печатарска дейност: 1515 – 1913, Мисла, 1972, стр. 78.
  5. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 297.
  6. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 20.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
  8. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 208.
  9. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
  10. Списание „Кукуш“, 1924, бр. 1, с. 15.
  11. София помни. Йордан Ярцев // sofiapomni.com.