Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород, Русия в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военна кариера. Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Капитан (1857). Завършва курсовете на Генералния щаб. Адютант на император Александър II (1860) и полковник (1861).

Командир на IV-и Хусарски Мариуполски полк (1866). Повишен в звание генерал-майор и член на императорската свита (1870). Командир на Гренадирски полк, а от 1873 г. на бригада от II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война и освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862 – 1866).

В 1863 година потушава жестоко полското национално-освободително въстание, за което в Полша е запомнен като „Палачът на Варшава”. По-късно, като генерал-губернатор в града, провежда яростна политика на насилствена русификация.[1][2]

Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия (1876).

Участие в Руско-турската война (1877 – 1878)Редактиране

 
Барелеф на Гурко в София

Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема град Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински). Превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България (Централна османска ормия, командир Сюлейман паша) и последвалите боеве при гр. Нова Загора, с. Джуранли (дн. Калитиново) и гр. Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.

През октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема с. Горни Дъбник и с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр. Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен.

Назначен за командир на Западния Руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. Частите на отряда освобождават гр. София и гр. Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в Битката при Пловдив и превзема гр. Одрин, с което практически е сложен край на войната.

След войнатаРедактиране

След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Генерал от кавалерията (1878). През 1879 – 1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882 – 1883). От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III. Генерал-адютант (1884). През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал. Член на Държавния съвет.

Умира в семейното си имение Сахарово (днес в рамките на г. Твер, побратим на Велико Търново). Тук има музей в негова чест. Погребан е в семейната гробница в църквата Св. Серафим Волоцки, кв. Сахарово, Твер. Улица с негово име има в София, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Добрич, Варна, Поморие, Ихтиман и Димитровград е наименувана „Генерал Гурко“.

ИзточнициРедактиране

  1. Пелов, Добромир. Генерал Гурко – Освободителят на София. // armymedia.bg. Информационен център на Министерството на отбраната, 2016-01-08. Посетен на 2019-06-12.
  2. Йорданов, Александър. ПАТРИОТИЧНИ УРОЦИ. // КУЛТУРА.БГ. 2019-03-03. Посетен на 2019-06-12.

ЛитератураРедактиране

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, София, 1986, с. 85

Външни препраткиРедактиране