Йосиф Наси (на португалски: Joseph Nasi; роден като Жуау Микес, на португалски: João Miquez) е португалски маран и лице известно под пет различни имена в зависимост от това на кой владетел служи.

Йосиф Наси
Роден
Починал
1579 г. (55 г.)

Той заема османски държавни постове при управлението на Сюлейман Велики и неговия син от Роксолана – Селим II.

ПредисторияРедактиране

По време на сина на султана (Баязид II) приел прогонените от Испания евреи от Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска – Селим I са завоювани от османците свещените за сунитския ислям места Мека и Медина, както и Светите земи. Селим Страшни разбива египетските мамелюци и иземва от тях плаща на пророка Мохамед, обявявайки се за халиф, т.е. предводител на правоверните имащ право да обявява и води джихад. Селим Страшни е наследен от сина си Сюлейман Великолепни, при който Османската империя достига разцвета си. По него време са построени редица архитектурни шедьоври от известния Синан.

БиографияРедактиране

Произхожда от известния португалски марански род Мендес. Семейството му е подгонено от Португалската инквизиция след Тордесиляския договор.

Семейство Мендес се установява в Хабсбургска Нидерландия – в Антверпен. Малкият е отгледан от леля си Доня Грасия Мендес Наси (родена под християнското име Беатрис де Луна). Учи в университета в Лувен, но е принуден да напусне защото Светата инквизиция влиза в дирите на семейство Мендес през 1547 г. Лелята на малкия Наси се жени за своя сродник банкер Франсиско Мендес, който е и търговец на скъпоценни камъни. Междувременно след смъртта на Франсиско, лелята на малкия Наси се мести при своя девер Жозеф Диего Мендес, който пребивава в Антверпен, и по тази причина малкия Наси е позициониран изпърво в Хабсбургска Нидерландия. Деверът на леля му е вкаран в затвора, но за всеобщо изумление сетне получава благородническа титла лично от Карл V Хабсбург. През 1543 г. след смъртта на новоизпечения хабсбургски благородник семейство Мендес се местят (правейки неуспешни опити да се установят за постоянно във Франция и Венеция) във Ферара, където намират тих и спокоен пристан, като отново подхващат стария банкерски занаят. Тук наново приемат еврейски имена. Заради помощта си за мараните, Инквизицията отново влиза в дирите на семейство Мендес и Йосиф Наси с леля си отново се местят през 1553 г. Този път двамата най-известни членове на фамилията Мендес се установяват в Османската империя при управлението на Сюлейман Великолепни и Роксолана, където намират топъл и радушен прием от своите сънародници в Солун и Измир, които били прокудени от Испания през 1492 г.

Събирайки средства от своите сънародници, Йосиф Наси (от името и за сметка на своите сънародници) успява да заеме на краля на Франция Анри II 150 хил. дуката в контекста на османо-френския алианс. След като се сближава със султана, Наси успява да убеди Сюлейман да конфискува една френска флота преминаваща през османско пристанище, като обезщетение наместо плащане по частния еврейски заем за Франция. През 1555 г. Наси убеждава Сюлейман да се обърне директно към Папата с просба да бъдат освободени заложници евреи в Анкона. През 1558 г. лелята на Йосиф Наси е вече „владетел на Тибериада“ в Светите земи, успявайки с финансовите операции на племенника си и еврейските общности да се сдобие със средства да закупи земи „с цел да бъде погребана там един ден“. Сюлейман Великолепни успява да издейства от Папата да бъдат освободени еврейските заложници в Анкона след 3 години, но още първият кораб с „освободените“ е нападнат в открито море от пирати и съответно пътниците му ограбени и избити и планът за освобождението им пропада. Въпреки неуспеха на начинанието, Сюлейман Великолепни в годината на смъртта (1566) си дарява на Йосиф Наси остров Наксос (отвоюван от Венеция) и го удостоява с титлата „дук на Наксос“.

След смъртта на Сюлейман, князът на Наксос лобира пред сина му от Роксолана Селим II да обяви война на Венецианската република с цел да ѝ отнеме владението над остров Кипър, който да бъде превърнат в убежище за преследваните евреи от цял свят.

Йосиф Наси е постоянно присъствие в султанските Сараи и в крайна сметка се издига до поста везир като високопоставен османски дипломат, успял да забърка невероятни дипломатически каши. Благодарение на своите търговски и други връзки в Европа, все пак Йосиф Наси упражнява на моменти голямо влияние върху външната политика на Османската империя. Сред неговите дипломатически успехи са мирните му преговори с Жеч Посполита (виж история на евреите в Полша), лобисткия му натиск като османски везир при избора на крал на Полша и т.н. Други му заслуги към османската династия са мирните преговори с Полша, с оказания дипломатически натиск под формата на лек шантаж при избора на нов полски крал. Йосиф Наси активно лобира и прокарва през 1566 г. свои кандидатури за княз на Влашко и Молдова, но още през 1571 г. тези османски васални князе са свалени от власт от султана – син на Роксолана. По времето на Йосиф Наси избухва и първата руско-турска война (Руско-турска война (1568-1570)), заради османските планове за воден канал между реките Дон и Волга (построен от Сталин), въпреки добронамереното отношение на първия руски цар Иван Грозни към Османската империя по онова време. Османските сили търпят поражение при Азов и Астрахан от руските войски.

Йосиф Наси чрез своите „търговски и други контакти“ и посредством дипломатически способи и средства успява да съдейства за настройката на Нидерландия срещу Хабсбургите във войната ѝ за независимост.

Поради „търговските и други контакти“ на Йосиф Наси, които докарват на османския султан подбрани вина от цяла Европа, след смъртта на султана заради „черната му неблагодарност“ към заслугите на Наси къмто османския престол, на Селим II му е лепнат прякора „Пияницата“.

Най-големият „удар“ на Наси е, че успява да настрои срещу Османската империя християнска Европа в Свещена лига и логично се стига до загубата в битката при Лепанто, в която авторът на „Дон Кихот“ губи ръката си. След този „успех“ на османската флотска бойна слава, Йосиф Наси изпада от дивана в немилост, ставайки пръв враг на великия везир Мехмед паша Соколович. Единствената сила, която не се включва в християнската коалиция, е католическа Франция поради сключения от Сюлейман Великолепни османско-френски алианс още през 1528 г.

След катастрофата при Лепанто е заточен на своя остров, а евреите от венецианското гето са нарочени за турски шпиони и предатели в Западна Европа (с изключение донякъде на Франция – виж и Еврейска Франция). Междувременно всички евреи от Кипър с изключение на старите жители на Фамагуста са прогонени от острова, благодарение на „заслугите“ на Йосиф Наси.

Изпаднал в немилост, Йосиф Наси умира самотен на своя остров като „дук на Наксос“ през 1579 г. Образът му се е запечатал неотразимо и завинаги в цяла поредица литературни произведения на световната класическа литература, най-известните от които са „Евреинът от Малта“ на Кристофър Марлоу, „Венецианския търговец“ на Уилям Шекспир и „Великият комбинатор“ от „Златният телец“ на Илф и Петров.

ПоследствияРедактиране

По времето на Йосиф Наси в града основан от римския император Адриан (потушил второто еврейско въстание) – Адрианопол е съставен през 1555 г. сборникът Шулхан арух белязал последния етап в историята на юдаизма – ахароним.

След Йосиф Наси и други марани и ашкенази заемат важни османски държавни постове (Естир Киера при Мурад III, Мехмед III и Ахмед I; Алуаро Мендес; Соломон Раф; Соломон бен Натан Ашкенази и т.н.), но никога вече не придобиват подобна на неговата власт и влияние до времето на султан Абдул Меджид I (виж и Валиде султан).

С началото на упадъка на Османската империя през следващия 17 век на евреите поданици на султана се случват и едни от най-големите неприятности, като екзекуцията на Юда Ково по заповед на султан Мурад IV, понеже не бил събран султанския данък сукнарство в очаквания размер. През 1664 г. Шабатай Цви се самообявява за дългоочаквания еврейски месия и много общности го приемат за такъв. През 1666 г., затворен от султана, той приема исляма и е назначен на служба в двореца. Това събитие предизвиква силно разочарование сред еврейските общности и допринася за загубата на авторитет на равините, за сметка на новите елити на търговци, светски интелектуалци и морални философи.[1]

ИзточнициРедактиране

Литература на английскиРедактиране

  • Mehmet Bulut, Ottoman-Dutch Economic Relations in the Early Modern Period 1571 – 1699, Hilversum, Uitgeverij Verloren, 2001
  • John Freely, The Cyclades, London, I.B. Tauris, 2006
  • Benjamin Lee Gordon, New Judea: Jewish Life in Modern Palestine and Egypt, Manchester, New Hampshire, Ayer Publishing, 1977
  • Jocelyn Nigel Hillgarth, The Mirror of Spain, 1500 – 1700, Ann Arbor, Michigan, University of Michigan Press, 2000
  • Jan Morris, The Venetian Empire, London, Penguin Books, 1980
  • Naomi E. Pasachoff, Robert J. Littman, A Concise History of the Jewish People, Lanham, Maryland, Rowman & Littlefield, 2005
  • Constantin Rezachevici, „Evreii în ţările române în evul mediu“, in Magazin Istoric, September 1995, с. 59 – 62
  • Cecil Roth, A Bird's Eye History of the World, New York City, Union of American Hebrew Congregations, 1954
  • Norman A. Stillman, Sephardi Religious Responses to Modernity, London, Routledge, 1995
  • Dan Urman, Paul Virgil McCracken Flesher, Ancient Synagogues: Historical Analysis and Archaeological Data, Leiden, Brill Publishers, 1995

Външни препраткиРедактиране

Времеви показател на Йосиф Наси в историята на юдаизма