Отваря главното меню
Йосиф Яков Стойков
Йосиф Яков Стойков 
мирски свещеник
Роден: 2 февруари 1887 г.
Починал: 4 октомври 1944 г. (57 г.)

Йосиф Яков Стойков е мирски свещеник, литератор и преводач.

БиографияРедактиране

Йосиф Яков Стойков роден на 2 февруари 1887 г. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). Завършва началното си образование в родното си село, след което постъпва в Пловдивската мирска семинария, където получава средното си образование[1]. На 1 юни 1912 г. той е посветен в свещенически сан[2].

На 13 септември същата година е изпратен за енорийски помощник в енорията „Свети Апостол Андрей“ в Калояново. Когато отива там, той става органист и диригент на църковния хор. От 1912 г. до смъртта си – в продължение на 33 години е помощник – енорист и енорист в село Калояново.[1] От август 1918 г. до края на войната е свешеник в 9-ти полк[2]. Освен свещеник, той служи също като ветеринарен и хуманен лекар за миряните си.[1]

Постоянен сутрудник на комитета „Добрия печат[2]. Негови статии са публикувани във вестник „Истина“ и календара „Св. Кирил и Методий“. На 16 октомври 1935 г. е избран за съветник в Калояновското общинско управление.[1] Когато през 1944 г. отец Дамян Гюлов се установява в с. Житница и отново подхваща работата по издаването на в. „Истина“, отец Стойков е включен в новия редакционен комитет.[3]

Отец Стойков е бил полиглот, владеещ езици като – латински, френски, немски, полски и руски език. Като сътрудник на вестник „Истина“, превежда художествени творби, между които най-големия труд е романът на Йосиф Шпилман „Луций Флав или последните години на Ерусалим и разрушението на Храма“. Това е исторически роман със световна известност, колкото религиозен, толкова и актуален за християните по света.[1]

Отец Йосиф не престава да се занимава и с литература. През двадесетте и тридесетте години на миналия век, той е познавач и тълкувател на българската литература. В една от книгите си проф. Иван Шишманов пише[4]:

… Ако имах власт бих Ви нарекъл Патер Патриас (баща на бащите). Всъщност Вие сте, защото писахте и възпитахте любов към милото Отечество

— 2 март 1916 година, католически свещеник от с. Селджиово (село Калояново), Писмо на Йосиф Стойков до Вазов

Поканен в Хисаря от свещеник Стойков на среща-разговор, Вазов се е изповядал пред проф. Шишманов интимно. В Хисар Евгения Марс била на почивка с мъжа си, тази среща му дала възможност да се срещне именно с нея.

На 10 септември 1919 г. отец Стойков отново се среща с народния поет. Този път го моли да го поздрави на 23 септември 1925 г. по случай юбилея му.

„Това ще бъде най-голямата чест за мене в този тържествен ден“

[1]

Почива на 4 октомври 1944 г. и е погребан в родното си село.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Свещеници, родени в Ген. Николаево
  2. а б в г Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1945 г.
  3. Домусчиева В., ОТЕЦ Д-Р ДАМЯН ГЮЛОВ (1886–1962): ОТ ГРЕГОРИАНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ДО СЛЕДСТВИЕТО НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, Християнство и култура, брой 9 (96), 2014 г.
  4. Иван Д. Шишманов „Иван Вазов – спомени и документи“, изд. Български писател, София, 1976 г.