Йохана (Брабант)

Йохана (Йоана, Жана) от Брабант (на немски: Johanna von Brabant; * 24 юни 1322; † 1 ноември 1406, Брюксел) от род Регинариди, е от 1355 до 1406 г. херцогиня, наследничка на херцогствата Брабант и Лимбург, маркграфиня на Антверпен, и чрез женитби графиня на Холандия и от 1353 до 1383 г. херцогиня на Люксембург.[1]

Йохана
херцогиня на Брабант и Лимбург
Портрет от 14 или 15 век
Портрет от 14 или 15 век

Родена
Починала
1 ноември 1406 г. (84 г.)
Погребана Брюксел, Белгия
Управление
Период 1355 – 1406
Предшественик Йохан III
Наследник Антон
Други титли графиня на Холандия;
херцогиня на Люксембург
Armoiries Brabant Limbourg.svg
Семейство
Род Регинариди
Баща Йохан III (Брабант)
Братя/сестри Мария Брабантска
Маргарета Брабантска
Съпруг Венцел I (1352)
Вилхелм IV (1335)
Йохана в Общомедия

ЖивотРедактиране

Тя е най-възрастната дъщеря на херцог Йохан III от Брабант (1300 – 1355) и съпругата му Мария д'Еврьо (1303 – 1335), дъщеря на граф Луи д’Eврьо († 1319), син на френския крал Филип III.

Йохана се омъжва през 1334 г. за Вилхелм IV (* 1317, † 1345) от Дом Авен, граф на Хенегау, Холандия и Зеландия, син на граф Вилхелм III. Той е убит през 1345 г. Те имат един син Вилхелм, който умира малък.[2]

Йохана се омъжва втори път през март 1352 г. за граф Венцел I Люксембургски от Бохемия (* 1337, † 1383), от 1353 г. херцог на Люксембург, син на крал Ян Люксембургски. Бракът е бездетен.

Лудвиг фон Мале напада Брабант, но на Жана оказва помощ император Карл IV, по-големият брат на съпруга ѝ Венцел. Така тя съхранява херцогството. През май и септември 1404 г. тя определя за своя наследница племенница си Маргарета III, графиня на Фландрия, дъщеря на нейната сестра Маргарета Брабантска и Лудвиг фон Мале и съпруга на Филип Смели, херцог на Бургундия. Понеже Маргарета III умира преди нея на 21 март 1405 г., наследството отива при нейния по-малък син Антон Бургундски.

Йохана умира на 1 септември 1406 г. на 84 години в Брюксел, Белгия. Погребана е в мавзолей, разположен в църквата на Кармелитите.


ЛитератураРедактиране

  • Académie royale de Belgique, Biographie nationale. Band 10, Brüssel 1889
  • Detlev Schwennicke, „Europäische Stammtafeln“. Band I.2 (1999), Tafel 238
  • Jörg K. Hoensch, Die Luxemburger – Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308 – 1437. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart 2000, ISBN 3-17-015159-2

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране