Йоханес Фриснер

немски генерал

Йоханес Фриснер (на немски: Johannes Frießner) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Йоханес Фриснер
немски генерал
Bundesarchiv Bild 146-1984-018-27A, Johannes Friessner.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1911 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany 1933.svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование пехотни войски
Командвания Група армии „Север“
Група армии „Юг“
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Германски златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
26 юни 1971 г. (79 г.)
Друга дейност консултант в Бундесвера
Йоханес Фриснер в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)Редактиране

Йоханес Фриснер е роден на 22 март 1892 г. в Кемниц, провинция Саксония, Германска империя. През 1911 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и след края ѝ се присъединява към Райхсвера.

Междувоенен периодРедактиране

На 1 март 1938 г. е началник-щаб по инспекция на военната школа, а от 1 септември 1939 г. инспектор на резервната армия по бойната подготовка.

Втора световна война (1939 – 1945)Редактиране

В началото на Втората световна война, на 14 септември 1940 г. е издигнат в чин генерал-майор и дислокиран на германско-съветския фронт, където взема участие във Френската кампания.

Германо-съветски фронт (1941)Редактиране

На 1 май 1942 г. му е поверено командването на 102-ра пехотна дивизия, между 19 януари и 11 декември 1943 г. на 23-ти армейски корпус, а на 1 февруари 1944 г. на група „Шпонхаймер“, с която спира съветския опит за пробив при Нарва. На 23 юли 1944 г. е издигнат в чин генерал-полковник, между 25 юли и 23 септември ръководи командването на група армии „Южна Украйна“, а до края на декември 1944 г. му е поверено командването на група армии „Юг“.

Снет е от командване след провала при задържането на четиримесечната съветска офанзива на втори украински фронт, ръководена тогава от руския маршал Родион Малиновски. Без други командни постове и повишения, до края на войната живее като пенсионер в градчето Бад-Райхенхал, Бавария до смъртта си на 26 юни 1971 г.[1]

Следвоенни годиниРедактиране

В началото на 50-те активно консултира преустрояването на германската армия (Бундесвера) и дори е председател на „Комитета на германските войници“ (на немски: Verbund Deutsche Soldaten). През 1956 г. написва ѝ първата си книга „Предадени битки“ (на немски: Verratene Schlachten), мемоари върху командването си на група армии „Южна Украйна“.

Военна декорацияРедактиране

Използвана литератураРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((fr)) Fellgiebel, Walther-Peer и др. PDie Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939—1945. Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3790902845.

БележкиРедактиране

  1. Walther-Peer Fellgiebel (2000), Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Podzun-Pallas.

Външни препраткиРедактиране