Йоханес ван Нееркасел

нидерландски католически духовник

Йоханес Баптиста ван Нееркасел (на нидерландски: Johannes Baptista van Neercassel) е холандски римокатолически духовник, титулярен костурски епископ (1897– 1910), апостолически викарий коадютор на Батавия, апостолически викарий в Батавия.[1]

Йоханес ван Нееркасел
Johannes van Neercassel
нидерландски католически духовник
Johannes van Neercassel by Willem van Ingen 1680.png
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Образование Парижки университет
Работил в Лувенски католчиески университет
Йоханес ван Нееркасел в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в 1625 година в Горинхем, Нидерландия.[1] Учи в Льовен и в Париж, където се присъединява към ораторианците. Той е ръкоположен за свещеник през 1648 година, а през 1652 година се присъединява към Холандската мисия. На 23 юни 1662 година е ръкоположен за титулярен костурски епископ и е назначен за апостолически викарий коадютор на Батавия, а на 18 май 1663 година наследява поста апостолически викарий в Утрехт. В тази си роля той поддържа добри отношения с гражданските власти на Съединените провинции, като извоюва известна степен на толерантност към католиците. След превземането на Утрехт от французите през 1672 година, френските власти позволяват на католиците публично богослужение, катедралата е върната на Католическата църква и Ван Нееркасел многократно отслужва литургия в нея. На 22 август 1673 година той дори организира голяма процесия на Светото Тайнство по градските улици. Той се надява да възстанови Утрехт като епископска катедра, но Римската курия се колебае по въпроса, тъй като Светият престол не желае възстановяване под френска опека. Свободите, спечелени от католиците, приключват в 1673 година, когато французите са принудени да се оттеглят от Утрехт. Ван Нееркасел преценява, че е по-разумно временно да напусне Холандската република, като продължи работата на Холандската мисия от чужбина и по-късно от Лайден. По-късно умира от усложнения от пневмония.[2][3][4][5]

Уважавана фигура на международната сцена, с отлична мрежа от контакти във Франция и Рим, Йоханес ван Нееркасел е янсенист и има добри отношения с Пор Роял. След време йезуитите успяват да подкопаят позициите му и богословската му работа Amor poenitens (1683) е поставена в Индекса на забранените книги след смъртта му.[6]

БележкиРедактиране

  1. а б Bishop Johannes Baptista van Neercassel †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 7 февруари 2020 г.
  2. Voorvelt, C. P. Enkele minder bekende facetten van het leven van de apostolische vicaris Johannes van Neercassel (1663–1686). // Trajecta (5). 1996. с. 44–55. (на нидерландски)
  3. De Katholieke Encyclopaedie. Amsterdam, 1938. (на нидерландски)
  4. Molenaar, M. Chr. M., G. A. M. Abbink. Dertienhonderd jaar bisdom Utrecht. Baarn, Gooi en sticht, 1995. ISBN 978-90-304-0828-4. (на нидерландски)
  5. Bary, E. H. (Guus). Excentriek in het bisdommenlandschap. Deventer als bischopsstad in de rooms-katholiek en oud-katholiek traditie. In: Lebuïnus en Walburgis bijeen. Deventer en Zutphen als historische centra van kerkelijke leven. Delft 2006, ISBN 978-90-5972-148-7, S. 23.
  6. Bujanda, Jesús Martínez de, Marcella Richter. Index des livres interdits: Index librorum prohibitorum 1600–1966. Montréal, Médialspaul, 2002. ISBN 2-89420-522-8. p. 649–650. (на френски)
Естебан де Есмир костурски епископ
(23 юни 1662 – 6 юни 1686)
Джоакино Мария Олди
Будевин Кац апостолически викарий на Батавия
(18 май 1663 – 6 юни 1686)
Пиетер Коде