Йохан Георг (Ортенбург)

Йохан Георг фон Ортенбург (на немски: Johann Georg Graf zu Ortenburg) е имперски граф на Ортенбург-Нойортенбург (1702 – 1725).

Йохан Георг
граф на Ортенбург
Епитаф на граф Йохан Георг в „Маркт-църквата“ Ортенбург
Епитаф на граф Йохан Георг в „Маркт-църквата“ Ортенбург

Роден
Починал
Семейство
Баща Георг Филип фон Ортенбург
Деца Карл III (Ортенбург)
Йохан Георг в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Дворец Ортенбург

Роден е на 14 декември 1686 година в Ортенбург. Той е единственият син на граф Георг Филип фон Ортенбург (1655 – 1702), граф фон Крихинген-Пютинген, и съпругата му графиня Анна Регина фон Цинцендорф-Потендорф (1663 – 1709), дъщеря на граф Максимилиан Еразмус фон Цинцендорф-Потендорф (1633 – 1672) и фрайин Анна Амалия фон Дитрихщайн-Холенбург (1638 – 1696). Внук е на имперски граф Георг Райнхард фон Ортенбург (1607 – 1666) и фрайин Естер Доротея фон Крихинген-Пютлинген (1617 – 1713). Правнук е на граф Георг IV фон Ортенбург (1573 – 1627) и графиня Анна Мария фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург († сл. 1631).[1]

След смъртта на баща му през 1702 г. Йохан Георг поема управлението до пълнолетието му през 1706 г. под опекунството на майка му. По време на неговото управление е Испанската наследствена война (1701 – 1714) и майка му го изпраща да учи в Обединеното кралство.[2]

Той поема на 12 ноември 1706 г. управлението от майка си. След два дена за 20-ия му рожден ден Йохан Георг е обявен за пълнолетен от кайзер Йозеф I.

Йохан Георг има успех в борбата за наследствените му права за графствата Крихинген в Люксембург и Пютинген в Лортарингия. През 1713 г. той добавя към титлата си „Граф цу Крихинген и Пютинген“.

Йохан Георг фон Ортенбург умира на 38/39 години на 4 декември 1725 г. в Ортенбург. Наследен е от 10-годишния му син Карл III под опекунството на майка му принцеса Мария Албертина фон Насау-Саарбрюкен.

ФамилияРедактиране

Първи брак: на 4 октомври 1707 г. се жени за първата си братобчедка графиня Сузанна Мария Луиза фон Цинцендорф-Потендорф (* 3 октомври 1690; † 3 март 1709, Ортенбург), дъщеря на чичо му граф Георг Лудвиг фон Цинцендорф-Потендорф (1662 – 1700) и фрайин Мария Елизабет Тойфел фон Гундерсдорф (1661 – 1698). Тя умира на 18 години. Те имат един син:

  • Георг Лудвиг (* 4 март 1708, Ортенбург; † 2 април 1709, Ортенбург)

Втори брак: на 30 април 1710 г. в Узинген се жени за принцеса Мария Албертина фон Насау-Узинген/Насау-Саарбрюкен-Саарверден (* 8 май 1686, Франкфурт; † 14 януари 1768, Ортенбург), дъщеря на княз Валрад фон Насау-Узинген-Насау-Саарбрюкен (1635 – 1702) и графиня Катарина Франциска Изабела Мария дьо Круа-Рьол († 1686).[3] Те имат 10 деца:[4][5]

  • Шарлота Вилхелминя (* 4 януари 1711; † 29 март 1778), неомъжена
  • Фридерика Йохана Шарлота (* 1 февруари 1712; † 23 май 1758, Кастел), омъжена на 27 март 1727 г. в Ортенбург за граф Волфганг Георг II фон Кастел-Ремлинген (* 20 септември 1694; † 22 септември 1736), син на граф Волфганг Дитрих, фон Кастел-Кастел-Ремлинген (1641 – 1709) и графиня Доротея Рената фон Цинцендорф-Потендорф (1669 – 1743)
  • Георг (* 1713; † 1715)
  • София Августа (*/† 1714)
  • Карл III (* 2 февруари 1715, Ортенбург; † 1 март 1776, Ортенбург), имперски граф на Ортенбург-Нойортенбург (1725 – 1776), женен на 8 октомври 1779 г. за графиня Луиза София фон Залм, вилд-и Рейнграфиня в Райнграфенщайн (* 2 април 1719; † 2 декември 1766)
  • Хенриета Албертина (* 21 януари 1716; † 24 април 1784), неомъжена
  • София Мария (* 11 март 1717; † 1790), неомъжена
  • Хайнрих (* 1719; † 1720)
  • Франциска Доротея (* 1720; † 1727)
  • Августа Йоханета (* 1721; † 1735)

ЛитератураРедактиране

  • Stefan Wild: Die wichtigsten Ereignisse nach Graf Joachims Tod bis ins Jahr 1787. In: Ortenburg – Reichsgrafschaft und 450 Jahre Reformation (1563 – 2013), Ortenburg 2013 (S. 202 – 207).
  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Heinz Pellender: Tambach. Vom Langheimer Klosteramt zur Ortenburg'schen Grafschaft. Historie des Gräflichen Hauses Ortenburg, des Klosteramtes und Schlosses Tambach. In Titel, Text, Illustration und Gestaltung überarbeitete und ergänzte 2. Auflage. Gräflich Ortenburg'sche Hauptverwaltung – Schloß Tambach, Weitramsdorf-Tambach 1990.
  • Heinz Hans Konrad Schuster: Ortenburg nach dem Tode des Grafen Joachim. In: Hans Schellnhuber: 400 Jahre Evang.-Luth. Kirchengemeinde Ortenburg 1563 – 1963, Ortenburg 1963 (S. 43 – 48).
  • Carl Mehrmann: Geschichte der evangelisch-lutherischen Gemeinde Ortenburg in Niederbayern – Denkschrift zur Jubiläumsfeier der 300jährigen Einführung der Reformation daselbst am 17. und 18. Oktober 1863, Landshut 1863 (Digitalisat).
  • Markus Lorenz: 200 Jahre Ortenburg in Bayern, Vortrag am 17. Februar 2006, (Digitalisat S. 1 – 6[неработеща препратка]; PDF; 929 kB) (Digitalisat S. 7 – 12[неработеща препратка] (PDF; 879 kB).
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 127.
  • Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 39.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:81.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 66.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 81.
  • Leo van de Pas: Genealogics.org.

ИзточнициРедактиране

  1. Sponheim 2, genealogy.euweb.cz
  2. Carl Mehrmann: Geschichte der evangelisch-lutherischen Gemeinde Ortenburg in Niederbayern – Denkschrift zur Jubiläumsfeier der 300jährigen Einführung der Reformation daselbst am 17. und 18. Oktober 1863, S. 87 f.
  3. Nassau 5, genealogy.euweb.cz
  4. Sponheim 3, genealogy.euweb.cz
  5. Johann Georg Graf v.Ortenburg-Neuortenburg, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране