Отваря главното меню

Йохан Готлиб Георги (на немски: Johann Gottlieb Georgi; на руски: Иоганн Готлиб (Йоханн Готтлиб, Иван Иванович) Георги) е германски медик, химик, натуралист, етнограф, пътешественик-изследовател, професор по минералогия и академик от Руската имперска академия на науките и художествата.

Йохан Готлиб Георги
Johann Gottlieb Georgi
германски медик, химик, изследовател

Роден
Ваххолцхаген, Померания
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Университет в Упсала
Научна дейност
Област медицина, химия, етнография, минералогия
Образование Университет в Упсала
Йохан Готлиб Георги в Общомедия

Произход и образование (1729 – 1769)Редактиране

Роден е на 31 декември 1729 година в селцето Ваххолцхаген, окръг Грайфенберг, Померания (сега провинция Бранденбург, Германия) в семейство на свещеник. Начално образования получава вкъщи, завършва общообразователното училище в Щетин и след завършването му заминава за Швеция, където изучава медицина в Университета в Упсала, от който получава докторска степен по медицина. След дипломирането си се завръща в Померания и няколко години се занимава с фармация в Стендал.

Изследвания в Русия (1769 – 1775)Редактиране

През 1769 е поканен от Руската имперска академия на науките да участва в академична експедиция за изучаване на Европейска Русия и Сибир.

От 1770 до 1774 изследва югоизточната част на Европейска Русия и Сибир: през 1770 – Оренбургския край, Общия Сърт (405 м) и Прикаспийските степи; през 1771 – Алтай; през 1772 – 1773 – Задбайкалието и съставя карта на езерото Байкал в мащаб 10 версти на дюйм (1:420000), като пръв изказва предположението за тектонския му произход; през 1773 – Урал.

През лятото на 1772 той описва над 900 км от крайбрежието на Байкал: от устието на река Бугулдейка (106° 03` и.д.) до устието на река Горна Ангара и от там – вече по източното крайбрежие на езерото – до устието на река Селенга. От там се завръща до устието на река Баргузин (109° и.д.), изкачва се по реката до 110°, завива на изток, преминава през горния басейн на река Иня (ляв приток на Баргузин), пресича Икатския хребет и достига до река Кидимит, от басейна на река Витим. Добира се до Витим, от където продължава на север по Витимското плато, отново пресича Икатския хребет и се завръща в долината на река Баргузин. През есента се добира до устието на Селенга и през град Чита достига до Нерчинския край, където изследва забайкалските рудни находища.

През пролетта и лятото на 1773 г. изследва реките Исет (638 км, ляв приток на Тобол) и Чусовая (735 км), а след това около 800 км от западните склонове на Урал до Оренбург. Изследва и западната част на възвишението Общ Сърт, река Узен (650 км), река Голям Иргиз (675 км) и част от Волга до Астрахан.

През февруари и март 1774 г. се изкачва по Волга до Казан, а след това до Ярославл. Изследва река Унжа (550 км, приток на Волга) и Чухломското езеро (ок. 50 км2). По-късно същата година, изследва Галичкото езеро (75 км2), Галичко-Чухломската равнина, езерото Неро (Ростовско, 52 км2) и езерото Плещеево (Переславское, 50 км2) и през есента на 1774 се завръща в Санкт Петербург.

По време на своето четиригодишно пътешествие Георги събира огромно количество научни сведения за природата, ландшафта, полезните изкопаеми, климата и народите на Западен Сибир, прави множество портретни и пейзажни картини. През 1775 г. започва да ги издава във вид на списание. По-късно от 1776 до 1780 г. от събраните материали от него и от другите участници в „академичните“ експедиции издава голям труд „Beschreibung aller Nationen des Russischen Reichs, ihrer Lebensart, Religion, Gebräuche, Wohnungen, Kleidung und übrigen Merckwürdigkeiten St.“ Petersburg, 1776 – 1780 („Описание всех в Российском государстве обитающих народов, также их житейских обрядов, вер, обыкновенный, жилищ, одежд и прочих достопамятностей“ /ч. 1 – 3, 1776 – 77/).

Академична кариера и смърт (1776 – 1802)Редактиране

През 1776 г. Георги е назначен за професор по химия в Академията на науките. От 1781 г. завежда академичната химическа лаборатория. Занимава се с медицинска практика и се счита за един от най-добрите медици по това време в Санкт Петербург.

През 1783 г. е избран за академик в катедрата по химия. През тези години Георги прави интересно описание на флората на Петербургска губерния и първо фундаментално описание на самия град „Описание российско-императорского столичного города Санкт-Петербурга и достопримечательностей в окресностях оного, с планам“, което излиза на немски език през 1790 и е преведено на руски през 1794 г.

Умира на 27 октомври 1802 г. (стар стил) в Санкт Петербург на 72-годишна възраст.

ИзточнициРедактиране