Отваря главното меню

Йохан Готфрид фон Хердер (на немски: Johann Gottfried von Herder; на латински: Ioannes Gottfriedus Herder) (1744-1803) е германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач. Свързан е с идеите на Просвещението, течението „Бурни устреми“ и ваймарския класицизъм. Оказва влияние върху Йохан Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер. Наричан е „бащата на културния национализъм“.[4]

Йохан Готфрид фон Хердер
Хердер на ок. 50 години
Хердер на ок. 50 години
Роден 25 август 1744[1][2][3]
Починал 18 декември 1803[1][2][3] (59 г.)
Професия философ, поет, литературен критик, теолог, преводач
Националност Флаг на Германия Германия


Съпруга Мария Каролине Флахсланд
Деца 6 синове и една дъщеря
Йохан Готфрид фон Хердер в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 25 август 1744 г. в Морунген в Източна Прусия, кралство Прусия. През 1762 г. се записва в Кьонигсбергския университет, където му преподава Йохан Георг Хаман, патриотичен и емоционален франкофоб. През 1764 г. отпътува за Рига, където работи като преподавател, и започва да развива литературна дейност. През 1776 г. се премества във Ваймар, където умира през 1803 г.

МирогледРедактиране

Хердер говори за Volk, образуван около общ език — пазител и носител на общото наследство. Тази идея играе ръководна роля в по-нататъшното развитие на европейския национализъм от XIX век и се появява отново и отново в бурната история на европейската политика. Хердер, който е повече загрижен за културата, отколкото за политиката,[5] "очевидно вярва, че ако всеки Volk може да бъде нация само по себе си, всички вечно биха живели щастливо помежду си и в разбирателство с другите". Мистичността на германския Volk, така страстно прегърната от него, в крайна сметка става, както той не е могъл и да мечтае в своя свят, водещият дух на Хитлеровия райх.

Нацията според Хердер е съставена от обща религия, фолклор, традиция, история, етнопсихология, език, култура, територия. Или гражданство, суверенитет и територия са 3-те основни компонента, които правят нацията.

ПаметРедактиране

 
Паметник на Хердер в Рига

На негово име е учредена т. нар. Хердерова награда.

БиблиографияРедактиране

  • Fragmente über die neuere deutsche Literatur, Riga 1766/67
  • Ueber die neuere Deutsche Litteratur. Eine Beilage zu den Briefen, die neueste Litteratur betreffend, Riga 1767
  • Kritische Wälder. Oder Betrachtungen, die Wissenschaft und Kunst des Schönen betreffend. 3 Bde. Hartknoch, Riga 1769
  • Abhandlung über den Ursprung der Sprache, 1772
  • Von deutscher Art und Kunst. Einige fliegende Blätter, 1773
  • Auszug aus einem Briefwechsel über Ossian und die Lieder alter Völker, 1773
  • Auch eine Philosophie der Geschichte zur Bildung der Menschheit, 1774
  • Plastik: Einige Wahrnehmungen über Form und Gestalt aus Pygmalions bildendem Traume, Riga 1778
  • Volkslieder nebst untermischten anderen Stücken, 1778/79, darunter Annchen von Tharau [sic], 1827 von Friedrich Silcher vertonte Verhochdeutschung durch Herder des 1636 entstandenen, in seinem samländisch-niedersächsischen Mutterdialekt verfassten Anke van Tharaw (erst in der postum erschienenen 2. Auflage 1807 unter dem Titel Stimmen der Völker in Liedern)
  • Vom Geist der Ebräischen Poesie. Eine Anleitung für die Liebhaber derselben, und der ältesten Geschichte des menschlichen Geistes. Erster und Zweiter Theil Dessau 1782-83, später Leipzig 1784. 2 Bde.
  • Wie die Alten den Tod gebildet. Ein Nachtrag zu Leßings Abhandlung desselben Titels und Inhalts 1786
  • Ideen zur Philosophie der Geschichte der Menschheit, 1784-91 (4 Teile)
  • Briefe zur Beförderung der Humanität, 1793–97 (10 Sammlungen) (Bd. 1, Bd. 2, Bd. 3, Bd. 4, Bd. 5, Bd. 6, Bd. 7, Bd. 8, Bd. 9, Bd. 10)
  • Von der Gabe der Sprachen am ersten christlichen Pfingstfest, Riga 1794
  • Von der Auferstehung als Glauben, Geschichte und Lehre, Riga 1794
  • Terpsichore, Lübeck 1795
  • Christliche Schriften, Riga 1796–99 (5 Sammlungen)
  • Metakritik zur Kritik der reinen Vernunft, Leipzig 1799 (2 Teile)
  • Kalligone, Leipzig 1800
  • Wind und Sonne → siehe Meißners „Die Sonne und der Wind“

ИзточнициРедактиране

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  2. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Johann Gottfried von Herder.
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Johann Gottfried Herder.
  4. Роял Дж. Шмит, „Културният национализъм при Хердер“, Journal of the History of Ideas, т. 17, №3 (юни 1956), стр. 407-417.
  5. Вотруба, Мартин. „Herder on Language and Nation“. // Slovak Studies Program. University of Pittsburgh. Посетен на 1 юли 2010.

Външни препраткиРедактиране