Йохан Кристиян фон Енгел

Йохан Кристиян фон Енгел (на немски: Johann Christian von Engel) (1770 – 1814) е австро-унгарски историк, работил дълги години като висш административен служител във Виена. Някои учени го считат за родоначалник на модерната научна историческа българистика.

Йохан Кристиян фон Енгел Johann Christian von Engel
австро-унгарски историк,
Роден	17 октомври 1770 г. Левоча
Починал	20 март 1814 г. Виена
Учил в	Гьотингенски университет
Йохан Кристиян фон Енгел в Общомедия

Неговата „История на Украйна и на казаците“, Хале, 1796 г. (на немски: „Die Geschichte der Ukraine und der ukrainische Kosaken, wie auch der Königreiche Halitsch-Wladimir“) е един от първите известни исторически трудове за Украйна.

Съчинения

Енгел включва историята на българите в своята „История на съседните на Унгарското кралство народи“ (на немски: „Geschichte des ungarischen Reiches und seiner Nebenländer“), която излиза като т. 31 на „Всеобщата световна история“, Хале, 1797 г.

Той вижда в историята на българите основание за техния суров характер. Турското робство задушава у българите „всякакъв зародиш на човещина“.

„Турското робство обижда духовното достойнство на народа. Вместо Охридския владика, сега в Русчук седи един владика, подчинен на патриарха от Цариград.“

По-нататък той ясно и смело изказва симпатия и подкрепа към българите: „България трябва да се причисли към онези страни, които очакват една оздравяваща революция в европейската система… Все още в страната светлее под пепелта много човешки разум: само един могъщ полъх на човечността и той ще избухне в пламъци“

Въпреки научните несъвършенства „Историята на българите в Мизия“ на Енгел заема съществено място в българистиката и в книжовната защита на правото на българите да бъдат самостоятелни и свободни.