Йохан Фридрих от Саксония-Ваймар

Йохан Фридрих (на немски: Johann Friedrich von Sachsen-Weimar, 19 септември 1600 в Алтенбург, † 17 октомври 1628 във Ваймар) от рода на Ваймерските Ернестински Ветини е херцог на Саксония-Ваймар.

Йохан Фридрих от Саксония-Ваймар
херцог на Саксония-Ваймар
Arolsen Klebeband 01 183 1.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Ваймерските Ернестински Ветини
Баща Йохан III от Саксония-Ваймар
Майка Доротея Мария фон Анхалт
Йохан Фридрих от Саксония-Ваймар в Общомедия

Той е син на херцог Йохан III от Саксония-Ваймар (1570–1605) и съпругата му Доротея Мария фон Анхалт (1574–1617) от род Аскани, дъщеря на княз Йоахим Ернст от Анхалт и сестра на княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен. Неговите братя са Йохан Ернст I от Саксония-Ваймар Фридрих от Саксония-Ваймар, Вилхелм IV от Саксония-Ваймар, Албрехт от Саксония-Айзенах и Бернхард от Саксония-Ваймар и Ернст I от Саксония-Алтенбург.

Йохан Фридрих не следва, както братята му в университет Йена. През 1619 г. Йохан Фридрих е приет от чичо му княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен в литературното Плодоносно общество (Fruchtbringende Gesellschaft), в книгата под Нр. 18. От 1619 до 1621 г. той придружава брат си херцог Албрехт в пътуването му през Франция и Швейцария.

През 1622 г. херцог Йохан Фридрих се бие заедно с брат му Бернхард на страната на Баден във Вимпфен. След три години, на 25 години, той става полковник при брат си Йохан Ернст Младши. По потитически причини братята се скарват и Йохан Фридрих е арестуван.

През 1627 г. херцог Йохан Фридрих прави опит да се включи към Тили, но е открит и отново затворен от братята му.

Херцог Йохан Фридрих цял живот се интересува от алхимия. На 16 октомври 1628 г. той признава писмено в затвора пакт с дявола. На 17 октомври, след един ден, намират херцог Йохан Фридрих мъртъв в килията му.

ИзточнициРедактиране

  • Ronald Füssel: Die Hexenverfolgungen im Thüringer Raum. (Veröffentlichungen des Arbeitskreises für historische Hexen- und Kriminalitätsforschung in Norddeutschland, 2), Hamburg 2003, DOBU, S. 92 und S. 247 f.