Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг)

Йохан Фридрих (на немски: Johann Friedrich;* 25 април 1625, дворец Херцберг, Херцберг; † 28 декември 1679, Аугсбург) от род Велфи (Нов Дом Люнебург), е херцог на Брауншвайг-Люнебург, през 1665 г. княз на Княжество Люнебург и от 1665 до 1679 г. княз на Княжество Каленберг в Хановер.

Йохан Фридрих Johann Friedrich von Braunschweig-Lüneburg
херцог на Брауншвайг-Люнебург
Херцог Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Люнебург-Каленберг (ок. 1675)
Роден	25 април 1625 г. Херцберг, Федерална република Германия
Починал	28 декември 1679 г. Аугсбург, Свещена Римска империя
Погребан	Хановер, Федерална република Германия
Религия	лутеранство Католическа църква
Управление
Други титли	княз на Люнебург; княз на Каленберг
Герб
Семейство
Род	Велфи
Баща	Георг (Брауншвайг-Каленберг)
Майка	Анна Елеонора фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри	София Амалия фон Брауншвайг-Каленберг Ернст Август Кристиан Лудвиг (Брауншвайг-Люнебург) Георг Вилхелм (Брауншвайг-Люнебург)
Съпруга	Бенедикта Хенриета фон Пфалц (30 ноември 1668)
Деца	Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Йохан Фридрих в Общомедия

Живот

Той е третият син на херцог Георг фон Брауншвайг-Люнебург и Каленберг (1583 – 1641) и Анна Елеонора (1601 – 1659), дъщеря на ландграф Лудвиг V от Хесен-Дармщат (1577 – 1626). Брат е на Кристиан Лудвиг (1622 – 1665), Георг Вилхелм (1624 – 1705) и Ернст Август (1629 – 1698).

Йохан Фридрих пътува във Франция и Италия, където през 1651 г. в Асизи става католик. След смъртта на най-големия му брат Кристиан Лудвиг той взема през 1625 г. за кратко управлението в Княжество Люнебург и след това управлението на Княжество Каленберг от 1665 г. с резиденция в Хановер.

През 1666 г. той прави село Харингехузен (Haringehusen) под името Херенхаузен (Herrenhausen) за своя лятна резиденция. На 30 ноември 1668 г. в Хановер се жени за Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц (* 14 март 1652, † 12 август 1730) от род Вителсбахи-Зимерн, дъщеря на пфалцграф Едуард фон Пфалц (1625 – 1663) и Анна Гонзага (1616 – 1684), дъщеря на Карло I Гонзага (1580 – 1637), херцог на Мантуа.

През 1676 г. Йохан Фридрих назначава тогава 30-годишния учен и философ Готфрид Вилхелм Лайбниц като дворцов историограф и библиотекар на своя двор. През 1677 г. назначава също и епископ Нилс Стенсен в своя двор. Големият си стил Йохан Фридрих финансира чрез френски помощни пари.

Йохан Фридрих умира в Аугсбург по време на петото му пътуване за Италия. През 1680 г. той е погребан тържествено в Хановер в дворец Лайне. Тогава неговият по-малък брат Ернст Август поема управлението в Хановер. Неговата вдовица Бенедикта Хенриета с дъщерите им се мести през 1679 г. във френския двор в Париж при братовчедката си Елизабет Шарлота (1652 – 1722), съпруга на Филип I Орлеански и снаха на крал Луи XIV.

След Втората световна война саркофагът му е преместен в мавзолея на Велфите в Берггартен, Херенхаузен (Хановер).

• 
  Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг, ок. 1670
• 
  Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц

Деца

Йохан Фридрих и Бенедикта Хенриета Филипина имат четири деца:

• Анна София (1670 – 1672)
• Шарлота Фелицита (1671 – 1710), ∞ 1696 г. за Риналдо д’Есте (1655 – 1737), херцог на Модена и Регио
• Хенриета Мари (1672 – 1757)
• Вилхелмина Амалия (1673 – 1742), ∞ 1699 г. за император Йозеф I (1678 – 1711)

Литература

• Jill Bepler: Ansichten eines Staatsbegräbnisses. Funeralwerke und Diarien als Quelle zeremonieller Praxis. In: Jörg Jochen Berns, Thomas Rahn (Hrsg.): Zeremoniell als höfische Ästhetik in Spätmittelalter und Früher Neuzeit. Tübingen 1995, ISBN 3-484-36525-0, S. 183 – 197 (über die Beisetzung von Herzog Johann Friedrich 1680 in Hannover).
• Adolf Köcher: Johann Friedrich, Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Hannover). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 177 – 181.
• Klaus Mlynek: In: Hannoversches biographisches Lexikon. Von den Anfängen bis in die Gegenwart. Schlüter, Hannover 2002, S. 189.
• Waldemar R. Röhrbein: Die Schloßkirche wird katholisch. In: Hans Werner Dannowski, Waldemar R. Röhrbein (Hrsg.): Geschichten um Hannovers Kirchen. Studien, Bilder, Dokumente. Lutherhaus-Verlag, Hannover 1983, ISBN 3-87502-145-2, S. 166 – 169.
• Georg Schnath: Johann Friedrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 478 f. (Digitalisat).
• Annette von Stieglitz: Landesherr und Stände zwischen Konfrontation und Kooperation. Die Innenpolitik Herzog Johann Friedrichs im Fürstentum Calenberg 1665 – 1679. Hahn, Hannover 1994, ISBN 3-7752-5895-7 (Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Niedersachsen und Bremen 24; Untersuchungen zur Ständegeschichte Niedersachsens 7).

Външни препратки

• ((de)) Биография, welfen.de