Йохан Саксонски

Йохан Саксонски (на немски: Johann von Sachsen, пълно име: Johann Nepomuk Maria Joseph Anton Xaver Vincenz Aloys Franz de Paula Stanislaus Bernhard Paul Felix Damasus; * 12 декември 1801, Дрезден, † 29 октомври 1873, Пилнитц, днес част от Дрезден) от албертинската линия на Ветините, е крал на Саксония (1854 – 1873).

Йохан Саксонски Johann von Sachsen
крал на Саксония
Крал Йохан I Саксонски
Роден	12 декември 1801 г. Дрезден, Курфюрство Саксония
Починал	29 октомври 1873 г. Федерална република Германия
Погребан	Хофкирхе, Дрезден, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Управление
Период	9 август 1854 – 29 октомври 1873
Предшественик	Фридрих Август II
Наследник	Алберт
Герб
Семейство
Род	Ветини
Баща	Максимилиан Саксонски (1759–1838)
Майка	Каролина от Бурбон-Парма
Братя/сестри	Фридрих Август II (Саксония) Мария-Жозефа Саксонска Мария Анна Саксонска (1799–1832) Мария Фердинанда Саксонска
Съпруга	Амалия-Августа Баварска (21 ноември 1822)
Деца	Алберт Георг (Саксония) Анна Мария Саксонска Маргарета Саксонска София Мария Саксонска
Йохан Саксонски в Общомедия

Биография

Той е третият син на принц Максимилиан Саксонски (1759 – 1838) и първата му съпруга принцеса Каролина Бурбон-Пармска (1770 – 1804), дъщеря на херцог Фердинанд I Пармски и Мария Амалия Австрийска. Баща му е най-малкият син на умрелия през 1763 г. курфюрст Фридрих Христиан. Майка му е внучка на императрица Мария Терезия.

На 9 август 1854 г. умира бездетният му брат крал Фридрих Август II и Йохан се възкачва на саксонския престол.

Йохан се занимава с литература с псевдоним Philalethes („Приятел на истината“), затова допълнителното му име Истинският („Der Wahrhaftige“). Той превежда Божествената комедия на Данте.

Умира на 29 октомври 1873 г. и е погребан в католическата дворцова църква в Дрезден.

• 
  Златна монета от 20 марки (1872) с портрет на крал Йохан Саксонски
• 
  Паметник на крал Йохан Саксонски в Дрезден

Фамилия

Йохан Саксонски се жени на 21 ноември 1822 г. в Дрезден за баварската принцеса Амалия Августа (1801 – 1877), дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина Баденска. Най-големият му брат Фридрих Август II се жени 1833 г. за Мария Анна, по-малката сестра на Амалия Августа. Йохан и Амалия имат девет деца:

• Мария-Августа (1827 – 1857)
• Алберт (1828 – 1902), крал на Саксония (1873 – 1902), ∞ 1853 принцеса Карола Васа
• Елизабет (1830 – 1912), ∞ 1850 принц Фердинанд Савойски, херцог на Генуа, ∞ 1856 марчезе Николо Рапало
• Ернст (1831 – 1847)
• Георг (1832 – 1904), крал на Саксония (1902 – 1904), ∞ 1859 инфанта Мария Анна от Португалия
• Сидония (1834 – 1862)
• Анна Мария (1836 – 1859), ∞ 1856 г. велик херцог Фердинанд IV от Тоскана
• Маргарета (1840 – 1858), ∞ 1856 ерцхерцог Карл-Лудвиг Австрийски
• София Мария (1845 – 1867), ∞ 1865 херцог Карл Теодор Баварски

• 
  Алберт
• 
  Елизабет
• 
  Ернст
• 
  Георг
• 
  Анна-Мария
• 
  Маргарета
• 
  София

Източници

• Karlheinz Blaschke: Johann. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 528 f. (Digitalisat).
• Johann Paul von Falkenstein: Zur Charakteristik König Johann’s von Sachsen in seinem Verhältniss zu Wissenschaft und Kunst. Verlag Hirzel, Leipzig 1879 (Digitalisat)
• Johann Paul von Falkenstein: Johann I. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 387 – 399.
• Wilhelm Haan: Johann, König von Sachsen, Sächsisches Schriftsteller-Lexicon. Robert Schaefer’s Verlag, Leipzig 1875, S. IX–X
• Silke Marburg: Der Entehrte. Eine Novelle von Philalethes, König Johann von Sachsen, Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart, 2012, ISBN 978-3-17-022428-5
• Silke Marburg: Europäischer Hochadel – König Johann von Sachsen (1801 – 1873) und die Binnenkommunikation einer Sozialformation, Berlin 2008. ISBN 978-3-05-004344-9
• Winfried Müller: Zwischen Tradition und Modernität: König Johann von Sachsen 1801 – 1873 (Schriften zur sächsischen Geschichte und Volkskunde 8). Leipzig: Universitätsverlag 2004. ISBN 3-936522-86-3
• Алберт херцог на Саксония: Die Wettiner in Lebensbildern. Styria-Verlag, Graz u. a. 1995, ISBN 3-222-12301-2