Йохан Саксонски
Йохан Саксонски (на немски: Johann von Sachsen, пълно име: Johann Nepomuk Maria Joseph Anton Xaver Vincenz Aloys Franz de Paula Stanislaus Bernhard Paul Felix Damasus; * 12 декември 1801, Дрезден, † 29 октомври 1873, Пилнитц, днес част от Дрезден) от албертинската линия на Ветините, е крал на Саксония (1854 – 1873).
Йохан Саксонски Johann von Sachsen | |
крал на Саксония | |
Крал Йохан I Саксонски | |
Роден |
12 декември 1801 г.
|
---|---|
Починал | 29 октомври 1873 г.
|
Погребан | Хофкирхе, Дрезден, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 9 август 1854 – 29 октомври 1873 |
Предшественик | Фридрих Август II |
Наследник | Алберт |
Герб | |
Семейство | |
Род | Ветини |
Баща | Максимилиан Саксонски (1759–1838) |
Майка | Каролина от Бурбон-Парма |
Братя/сестри | Фридрих Август II (Саксония) Мария-Жозефа Саксонска Мария Анна Саксонска (1799–1832) Мария Фердинанда Саксонска |
Съпруга | Амалия-Августа Баварска (21 ноември 1822) |
Деца | Алберт Георг (Саксония) Анна Мария Саксонска Маргарета Саксонска София Мария Саксонска |
Йохан Саксонски в Общомедия |
Биография
редактиранеТой е третият син на принц Максимилиан Саксонски (1759 – 1838) и първата му съпруга принцеса Каролина Бурбон-Пармска (1770 – 1804), дъщеря на херцог Фердинанд I Пармски и Мария Амалия Австрийска. Баща му е най-малкият син на умрелия през 1763 г. курфюрст Фридрих Христиан. Майка му е внучка на императрица Мария Терезия.
На 9 август 1854 г. умира бездетният му брат крал Фридрих Август II и Йохан се възкачва на саксонския престол.
Йохан се занимава с литература с псевдоним Philalethes („Приятел на истината“), затова допълнителното му име Истинският („Der Wahrhaftige“). Той превежда Божествената комедия на Данте.
Умира на 29 октомври 1873 г. и е погребан в католическата дворцова църква в Дрезден.
-
Златна монета от 20 марки (1872) с портрет на крал Йохан Саксонски
-
Паметник на крал Йохан Саксонски в Дрезден
Фамилия
редактиранеЙохан Саксонски се жени на 21 ноември 1822 г. в Дрезден за баварската принцеса Амалия Августа (1801 – 1877), дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина Баденска. Най-големият му брат Фридрих Август II се жени 1833 г. за Мария Анна, по-малката сестра на Амалия Августа. Йохан и Амалия имат девет деца:
- Мария-Августа (1827 – 1857)
- Алберт (1828 – 1902), крал на Саксония (1873 – 1902), ∞ 1853 принцеса Карола Васа
- Елизабет (1830 – 1912), ∞ 1850 принц Фердинанд Савойски, херцог на Генуа, ∞ 1856 марчезе Николо Рапало
- Ернст (1831 – 1847)
- Георг (1832 – 1904), крал на Саксония (1902 – 1904), ∞ 1859 инфанта Мария Анна от Португалия
- Сидония (1834 – 1862)
- Анна Мария (1836 – 1859), ∞ 1856 г. велик херцог Фердинанд IV от Тоскана
- Маргарета (1840 – 1858), ∞ 1856 ерцхерцог Карл-Лудвиг Австрийски
- София Мария (1845 – 1867), ∞ 1865 херцог Карл Теодор Баварски
-
Алберт
-
Елизабет
-
Ернст
-
Георг
-
Анна-Мария
-
Маргарета
-
София
Източници
редактиране- Karlheinz Blaschke: Johann. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 528 f. (Digitalisat).
- Johann Paul von Falkenstein: Zur Charakteristik König Johann’s von Sachsen in seinem Verhältniss zu Wissenschaft und Kunst. Verlag Hirzel, Leipzig 1879 (Digitalisat)
- Johann Paul von Falkenstein: Johann I. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 387 – 399.
- Wilhelm Haan: Johann, König von Sachsen, Sächsisches Schriftsteller-Lexicon. Robert Schaefer’s Verlag, Leipzig 1875, S. IX–X
- Silke Marburg: Der Entehrte. Eine Novelle von Philalethes, König Johann von Sachsen, Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart, 2012, ISBN 978-3-17-022428-5
- Silke Marburg: Europäischer Hochadel – König Johann von Sachsen (1801 – 1873) und die Binnenkommunikation einer Sozialformation, Berlin 2008. ISBN 978-3-05-004344-9
- Winfried Müller: Zwischen Tradition und Modernität: König Johann von Sachsen 1801 – 1873 (Schriften zur sächsischen Geschichte und Volkskunde 8). Leipzig: Universitätsverlag 2004. ISBN 3-936522-86-3
- Алберт херцог на Саксония: Die Wettiner in Lebensbildern. Styria-Verlag, Graz u. a. 1995, ISBN 3-222-12301-2