Йохан III фон Лихтенберг
Йохан III фон Лихтенберг Млади (на немски: Johann III von Lichtenberg; † 1317/1324 или 7 февруари 1327) от младата линия Лихтенберг е господар на Лихтенберг.
| Йохан III фон Лихтенберг | |
| господар на Лихтенберг | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Починал | 1324 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Йохан I фон Лихтенберг |
| Майка | Аделхайд фон Верденберг |
| Брак | Матилда фон Саарбрюкен |
| Потомци | Йохан, Метца, Симон (Симунд), Аделхайд, Лудвиг |
| Герб |  |
Той е син на Йохан I фон Лихтенберг († 1315), фогт в Елзас, и съпругата му Аделхайд фон Верденберг († 1343), дъщеря на граф Хуго I фон Верденберг-Хайлигенберг († 1280) и Мехтилд фон Нойфен.
Внук е на Лудвиг II фон Лихтенберг († 1271) и маркграфиня Елизабет фон Баден († 1266), дъщеря на маркграф Херман V фон Баден († 1243) и пфалцграфиня Ирменгард Саксонска при Рейн († 1260), която е внучка на херцог Хайнрих Лъв († 1195).
Брат е на Лудвиг III († 1369/1382) и на Херман († 1335), канцлер на император Лудвиг Баварски и епископ на Вюрцбург (1333 – 1335).
През 1271 г. става първото разделяне на собствеността на фамилията Лихтенберг. Наследството реално е поделено през 1330 г.
Фамилия
редактиранеЙохан III (II) се жени за Матилда фон Саарбрюкен († сл. 1322), дъщеря на граф Йохан I фон Саарбрюкен († 1341)[1] Те имат пет деца:[2][3]
- Йохан († 1365), епископ на Страсбург (1353 – 1365)
- Метца († сл. 1345)
- Симон (Симунд) († 23 юни 1380), женен за Аделхайд фон Хелфенщайн († сл. 1383)
- Аделхайд († 11 юни 1353), омъжена пр. 30 януари 1335 г. за граф Николаус фон Залм-Горен Залм, господар на Пютлинген-Вивиерс († 12 април 1343), син на граф Йохан I фон Горен Залм († 1338)
- Лудвиг (* пр. 1310;† сл. 1375)
Литература
редактиране- Fritz Eyer: Das Territorium der Herren von Lichtenberg 1202 – 1480. Untersuchungen über den Besitz, die Herrschaft und die Hausmachtpolitik eines oberrheinischen Herrengeschlechts. (= Schriften der Erwin von Steinbach-Stiftung; 10). Rhenus, Straßburg; Frommann, Jena 1938 (Bad Neustadt an der Saale 1985, ISBN 3-922923-31-3)
- Frank Baron Freytag von Loringhoven: Europäische Stammtafeln III. Marburg 1976, Tafel 90.
- J. G. Lehmann: Urkundliche Geschichte der Grafschaft Hanau-Lichtenberg im unteren Elsasse. Band 1. Mannheim 1862 (Digitalisat)
- Gisela Probst: Die Memoria der Herren von Lichtenberg in Neuweiler (Elsass). Adelphus-Teppiche, Hochgrab Ludwigs V. († 1471), Heiliges Grab (1478), Glasmalereien (= Neue Forschungen zur deutschen Kunst; XI). Deutscher Verlag für Kunstwissenschaft, Berlin 2015, ISBN 978-3-87157-241-8
- Karl Gruber: Die letzten Lichtenberger. In: Elsässische Blätter für deutsche Literatur 14, Heft 6. Straßburg 1907. S. 135 – 146.
Източници
редактиране- ↑ Saarbrücken, fmg.ac
- ↑ Johann III 'the Younger', Herr von Lichtenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Johann III. v. Lichtenberg, ww-person.com