Кавадарска българска община
Кавадарската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в централния тиквешки град Кавадарци. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града.
| Кавадарска българска община | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | 1870 година, Османска империя |
| Закрита | 1913 година, Кралство Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Кавадарци |
| Езици | български |
История редактиране
В града никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В 1870 година в градчето е формирана българска църковна община, която се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.[1] Дълги години председател на общината е Андон Попкамчев.
В 80-те години на XIX век председател на общината е поп Ангел.[2]
През 1894 година председател на общината е Христо Телятинов, като в края на годината е заменен от отец Методий Щерев. По това време двете главни села в Тиквешко - Неготино и Ваташа, имат претенции да основат самостоятелни общини, но включването на стареите им в новото управление, ги разубеждава.[3] В 1894/1895 година главен учител в първокласното българско училище в града е Григор Попдимитров.[4]
Българското просветно дело в града се развива възходящо. През 1901 година броят на учениците е 236, а през 1906 година – 364. Общият бюджет за издръжка на училищата е 25875 гроша за заплати на учителите, от които Екзархията поема 17200, а останалите общината. Главен учител е Христо Кръстев от Радовиш, който е завършил Кюстендилското педагогическо училище и е следвал две години педагогика в Йена, Германия. Учителският колектив се състои от 6 учители – всичките родом от Македония – Велес, Ваташа, Неготино. Повечето са завършили Солунската българска гимназия.[5]
От 15 септември 1905 година до 1 март 1907 година председател на общината е отец Григорий Попдимитров, който е напълно признат от властите и като редовен член с право на глас присъства на заседанията на околийския съвет при каймакамина.[6]
Към 1913 година, по време на Тиквешкото въстание, председател на общината е свещеник Григорий Фотев.[7][8]
Бележки редактиране
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 567.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 1. София, МНИ, 1994. с. 251.
- ↑ Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878–1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 102.
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 3.
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, стр.272 – 273.
- ↑ Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 4.
- ↑ 102 ГОДИНИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1913 Г. // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 20.11.2022.
- ↑ Револуционерните борби во Тиквешиjата. Том 2 Спомени и материjали. Скопjе, ДАРМ, 2001. с. 510. (на македонска литературна норма)