Отваря главното меню

Кадина река (на македонска литературна норма: Кадина Река) е река в централната част на Северна Македония.[1] Извира високо в планината Якубица и тече на изток межу планините Голешница (на юг) и Китка (на север), за да се влее във Вардар, като неин десен приток. Дължината на реката е 34 километра.

Кадина река
Кадина Река кај Смесница.jpg
Кадина река край Смесница
Общи сведения
Местоположение Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Дължина 34 km
Водосборен басейн 184 km²
Начало
Място Якубица
Надм. височина 1900 m
Устие
Място Вардар
Надм. височина 212 m
Кадина река в Общомедия

ТечениеРедактиране

Кадина река извира в местността Юручка карпа на надморска височина от 2100 метра, в северните склонове на Якубица.[2]. Образувана е от сливането на четири речни потоци и има изразен планински характер. В горното течение Кадина река тече в посока юг-север, а от селото Алдинци до вливането си във Вардар или в средното и долното течение тече в посока запад-исток. Кадина Река има много притоци, но тяхното разпределение е асиметрично, тъй като десните са повече[2], а от ляво се влева само една река. По своето течение от дясната страна приема водата на притоците Пещерска и Дейковска река[2]. Край селото Добрино в Кадина река се влива нейният десен и същевременно най-голям приток Мала река. Единственият ляв приток на Кадина река е Салакова река. Течейки през клисурест скален предел се влива в реката Вардар в близост до селото Смесница. По цялото течение (а особено в горния дел) в Кадина Река може да се намери македонска пъстърва, която се размножава и живее в тази река. Поради дълбочината на Кадина река в нейното долно течение, коато достига от 2 до 4 метра, реката в летния период е често посещавана от къпещи се и рибари.

ИмеРедактиране

Името Кадина река е произлиза от първичната форма Кадиина река, тоест идва от турската дума от арабски произход кадия[3]. Така значението на името Кадина река може да се тълкува като река, която принадлежи на кадията или река, край която живее кадията[3]. Възможно е турците да са наричали реката Кади дере, но за това няма никакви писмени данни. В славянските земи се срещат много топоними с предикат „кадин/а“ – Кадино (Скопско) и Кадино село (Прилепско), Кадиново (Воденско), Кадин мост на Струма, в Сърбия (село Кадина Лука), в Босна и Херцеговина (Кадиняча), Хърватия (село Кадина Главица), дори и в Русия (село Кадино в Смоленската област). Имената може да се свържат и със славянското съществително и глагол кад, кади.

В много извори (книги и географски карти на балканските географи) реката се среща и под други имена като Смесница, Тисовица и Тополница[3]. Тисовица е име в горното течение с произход от тисовото дърво (Taxus baccata), а в долното течение е носела името Смесница със значение на място, където се смесват две реки[3]. Днес реката се нарича Кадина по цялото течение[3], а тези имена се носят от две села на левия ѝ бряг - Тисовица и Смесница.

ГалерияРедактиране

Хидрогеографски характеристикиРедактиране

Изворите на реката са на надморска височина 2100 метра, а устието на 212 метра, така Кадина река има пад от 1888 метра или 55,5 метра на километър и е много бърза[2]. Така Кадина река е сред реките с най-голям пад в Северна Македония. След дъждове и топенето на снеговете реката се покачва, а през лятото нивото ѝ е ниско, а част от притоците ѝ почти пресъхват[2]. Съседни реки са Маркова река на север и Тополка на юг, също десни притоци на Вардар.

Стопански възможностиРедактиране

Кадина Река е една от най-чистите реки в Северна Македония. На няколко пъти са правени планове за използване на нейния водостопански потенциал. В петдесетте години на ХХ век, тогавашната Драчевска община прави план за свързване на водите на Кадина река с Маркова река за напояване на 3000 хектара земеделска земя в полето около Драчево[4]. Този план предвижда два начина за осъществяване на идеята: чрез прокопаване на тунел дълъг 1200 метра или чрез система от канали с лек и естествен пад на водите[4]. Поради ниската населеност на нейната долина, на която се дължи чистотата водата ѝ, в осемдесетте години на ХХ век се планира изграждане на язовир в горното течение между селата Алдинци и Палиград, който трябвало да се използва за снабдяване с питейна вода на град Скопие, за напояване и за нуждите на фабриката ОХИС. Изграждане на язовир на Кадина река за напояване и водоснабдяване е предвидена и в Просторния план на Северна Македония за периода 2002-2020 г. Според него е предвидено изграждане на стена на Кадина река край селото Палиград с изкуствено езеро между селата Палиград и Гумалево[5], с обем от 27 милиона кубически метра вода, от които 25 ще се използват за водоснабдяване, напояване, енергетика, контрол на наводнения и задържане на наноси[5].

БележкиРедактиране

  1. Cvijić, Jovan. Osnove za geografiju i geologiju Makedonije i stare Srbije: S promatranjima u juznoj Bulgarsoj, Trakiji, susednim delovima Male Azije, Tesaliji, Epiru i severnoj Arbaniji, Band 1. Državna štamparija Kraljevine Srbije, 1906.
  2. а б в г д Трифуноски Ф.Јован. „Поречието на Кадина Река“. Филозофски факултет на универзитетот – Скопје. Скопје, 1952 г. стр. 7
  3. а б в г д Станковска, Љубица. Кадина Река и нејзините притоки. 3. Скопје, Литературен Збор.
  4. а б „Ќе се спои Кадина со Маркова Река“ 24.3.1957 - рубрика Ретро на весникот „Нова Македонија“ бр.22239, четврток, 24.3.2011 (печатено издание)
  5. а б Просторен план на Република Македонија 2002-2020. Влада на Република Македонија, Скопје, 2004, стр.45 (табела 25)