Казалоди или Лонджи (на немски: Casalodi, Casaloldi, Longhi) е италиански много влиятелен графски род между 900 и 1400 г., и специално през 11, 12 и 13 век в Ломбардия, на територията на градовете Мантуа, Бреша и Кремона. Фамилията е спомената от Данте Алигиери в Божествената комедия.

Герб на род Казалоди

По произход фамилията е лангобардска. Те са локални федерати на императорските германски графове и имат титлата графове на Бреша (Conti Rurali Bresciani), conti на Ломело, conti на Сан Мартино Гуснаджо и conti на Казалолдо.

Те са привърженици на гибелините. В съюз с род Бонаколси те помагат през 1259 г. на Пинамонте дей Бонаколси да бъде избран за старейшина на Мантуа.

ИзвестниРедактиране

  • Алберто I Казалолдо (да Казалоди) (ок. 1165 – 1218/1219), граф на Казалолдо
  • Алберто II Казалоди (ок. 1230 – 1288), граф на Бреша, сеньор на Мантуа от 1272 г.
  • Филипо да Казалоди (1240 – 21 ноември 1303) епископ на Мантуа 1272 – 1303 г.

ИзточнициРедактиране

  • Circolo didattico di Castel Goffredo, Comune di Casaloldo, Casaloldo nel tempo. Appunti per una storia di Casaloldo dagli albori al XV secolo, pp.61-63, 2002
  • Данте Алигиери, „Божествена комедия“ (La Divina Commedia, Inferno), Canto XX, 95}}
  • Bertolotti, I comuni e le parrocchie della provincia di Mantova, 1892.
  • Angelo Bonaglia, Storia di Montichiari. Il Medioevo (476-1250), Zanetti editore, Brescia, 1991*Carlo D'Arco, Documenti patrii: Della famiglia Casalodi, e documenti relativi, in P. Torelli, L'archivio Gonzaga di Mantova, Arnaldo Forni editore, Mantova, 1988.