Казарма
Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Казарма е обект (сграда, помещение) за продължително разполагане на личния състав на военни формирования. В по-общ смисъл се използва като название на времето, през което се отбива редовната военна служба или даже – на наборната армия изобщо.[1]
ЕтимологияРедактиране
Думата „казарма“ в българския влиза през руски, а в самия руски се смята, че влиза от немски (Kaserne), като произходът е вероятно италиански, най-вероятно от испанското caserna – „голяма къща“ или италианското casa d’arma, букв. „дом на оръжието“ (от casa – къща, дом, сграда; и arma – оръжие).
Казармите са известни още в Римската империя, като още по онова време зад стените им се е намирало всичко, необходимо на войниците за ежедневието им – пекарни, обущарници и т.н. Първоначално имат вид на малко градче и дори често са отделни къщи, оградени зад стена. Едва в края на ХVІІ в., с възникването на постоянната войска, се развива строителството на казарми в познатия им днес вид.