Уикипедия

Казашко хетманство

Казашко хетманство[Бележка 1] (на украински: Гетьманщина, на полски: Hetmańszczyzna), официално: Запорожка войска (на украински: Військо Запорозьке; на латински: Exercitus Zaporoviensis),[9] е казашка държава,[10][11][12][9] съществувала между 1648 и 1764 г. (въпреки че нейната административно-съдебна система просъществува до 1782 г.)[10] в района на днешна Централна Украйна (Винишка област, Днепропетровска област, Кировоградска област, Полтавска област и Черкаска област), както и от части в днешна Русия (12 западни района на Брянска област),[13] Беларус (град Лоев и Беларуската част на Полесия) и Молдова (северната част на Приднестровието). Начело на държавата стои хетманът на Запорожката войска.

Запорожка войска
на украински: Військо Запорозьке

1649 г. – 1764 г. (1782 г.)
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб на Запорожката войска
според „Летописи на Григорий Грабянки“[1][2]
Хетманството между 1649–1654 г.
Хетманството между 1649–1654 г.
Континент
СтолицаЧигирин (1649–1657 г.),
Хадяч (1663–1668 г.),
Батурин (1669–1708 г.; 1750–1764 г.),
Глухов (1708–1722 г.; 1727–1734 г.)
Най-голям градКиев, Чернигов, Полтава, Нежин, Стародуб, Чигирин, Батурин, Брацлав, Глухов
Официален езикрутенски език
Неофициален езикрутенски език, църковнославянски език, полски език, румънски език
РелигияПравославие
Форма на управлениестратократична изборна монархия
Хетман на Запорожката войска[3]
  • 1648–1657 г.
    (първи)
Богдан Хмелницки
  • 1750–1764 г.
    (последен)
граф Кирил Григоревич Разумовски
История
Зборовски мирен договор – основаване на държавата18 (08) август 1649 г.
Мирен договор от Била Церква1651 г.
Переяславска рада1654 г.
Андрусовски договор1667 г.
премахване на длъжността Хетман на Запорожката войска от руската императрица21 (10) ноември 1764 г.
Площ
Общо (ок. 1650 г.)близо 200 000[4] km2
Население
Преброяване
  • 3 млн. души[5] (в края на XVII век)
  • 2.048.000 души[6] през 1764 г.
  • 1.027.928 души[7] в момента на ликвидиране
Предшественик
Полско-литовска държава Полско-литовска държава
Запорожка Сеч Запорожка Сеч
Наследник
Малоруска губерния (1764–1781 г.) в Руската империя Малоруска губерния (1764–1781 г.) в Руската империя
Отвъддунавска Сеч (1778–1828 г.)[8] в Силистренски еялет, Османска империя Отвъддунавска Сеч (1778–1828 г.)[8] в Силистренски еялет, Османска империя
Запорожка войска в Общомедия

Хетманството е основано от хетмана на Запорожката войска Богдан Хмелницки по време на въстанието от 1648–57 г. в източните територии на Полско-литовската държава. Установяването на васални отношения с Московското царство в Переяславското споразумение от 1654 г. се счита за знаков момент на Казашкото хетманство от съветската, украинската и руската историография. Вторият Переяславски събор през 1659 г. допълнително ограничава независимостта на хетманството, а от руска страна се правят опити споразуменията, постигнати с Юрий Хмелницки през 1659 г., да бъдат обявени за нищо повече от „предишните споразумения на Богдан“ от 1654 г.[14][15][16] Андрусовският договор от 1667 г. – състоял се без никакви представители на Казашкото хетманство – устройва границите между Полско-литовската държава и Московското царство, разделяйки хетманството на две части по протежение на река Днепър (в Левобрежна Украйна и Дяснобрежна Украйна) и поставяйки по този начин Запорожката Сеч под официална руско-полска съвместна управа.

След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния(на украински език)[17] на Московското царство (по-късно на Руската империя), а казашката автономия е силно ограничена. Императрица Екатерина II Руска официално премахва институцията на хетмана през 1764 г.,[18] а в периода 1764-1781 г. Казашкото хетманство е преименувано на Малоруска губерния в състава на Руската империя,[19] ръководена от Пьотър Румянцев, като последните остатъци от административната система на хетманството са премахнати през 1781 г.

Име Редактиране

 
Разположение на историческата област Запорожие съпоставено с административна карта на съвременна Украйна

Официалното име на Казашкото хетманство (или Казашки хетманат или Хетманщина) е Запорожка войска (на украински: Військо Запорозьке).[20] То ест, името на войската и името на нейната държава, която е предмет на тази статия, са идентични и не трябва да се объркват.

Историографският термин хетманство (на украински: Гетьманщина) е измислен в края на 19 век,[10] произлизащ от думата хетман – титлата на военния главнокомандващ на Запорожката войска и наставката -сто като в думите царство или кралство. Въпреки че не е разположено в историческата област Запорожие(на руски език), името на хетманството произлиза от казаци от Запорожката Сеч,[21] както и от общоприетото наименование на украинските казаци като политическа и военна общност.[21]

Конституцията, издадена от хетман Пилип Орлик на 5 април 1710 г.(официално: Договори и наредби за правата и свободите на Запорожката армия), нарича територията Украйна (на украински: Україна, на латински: Ucraina), като това име се среща също в различни полски, османски и арабски източници. Казашкото хетманство е наричано от Османската империя Държава Украйна (на турски: Ukrayna memleketi).[22] В текста на Бучашкия мирен договор(на руски език) от 18.10.1672 г., сключен в град Бучач между Полско-литовската държава и Османската империя, Казашкото хетманство се упоменава като Украинска държава (на полски: Państwo Ukraińskie).[23] Карта на Украйна, направена от Йохан Хоман, нарича територията на хетманството Украйна или Казашка земя (на латински: Ukrania quae et Terra Cosaccorum). В руската дипломатическа кореспонденция тя е наричана Малорусия (на руски: Малороссия).[24]

Основателят на хетманството, Богдан Хмелницки, обявява себе си през февруари 1649 г. пред полския кралски наместник Адам Кисил за владетел на Rутенската държава.[25] В писмо до Константин Щербан (1657 г.) той нарича себе си на латински: Clementiae divinae Generalis Dux Exercituum Zaporoviensium.[26]Велико княжество Руско(на руски език) е друго име предложено на казашкия хетман за неговата територия като част от нова Полско-литовско-руска държава(на руски език) на мястото на дотогавашната Полско-литовска държава.

 
„Пусти полета, просто Украйна“ през 1648 г. (на латински: Camporum Desertorum vulgo Ukraina) – в северната долна част на картата

Основаване Редактиране

През 1648 г. започва въстанието на Богдан Хмелницки в Полша (1648–1657 г.). След много успешни военни операции срещу поляците, хетман Богдан Хмелницки триумфално влиза в Киев на Коледа 1648 г., където е приветстван като освободител на народа от полски плен. През февруари 1649 г., по време на преговори в Переяслав(на руски език) с полска делегация, Хмелницки дава да се разбере на поляците, че иска да бъде хетман на Рутения, простираща се до Хелм и Галик, и да я съгради с помощта на татарите. Той ги предупреждава, че в противен случай възнамерява да поднови военните си действия. Богдан Хмелницки е провъзгласен за хетман на Запорожката войска. По време на въстанието де факто се формира нова държава, начело с хетмана на Запорожката войска – Казашкото хетманство (официално наричано в документите от онова време Запорожка войска или Войска Запорожска).

След Переяславската рада от 1654 г. и подписването на Переяславския договор от 1654 г. с Руското царство, хетманът на регистърните казаци става васал на московския цар и получава титлата „Хетман на Негово царско пресветло величество Запорожката войска“[Бележка 2], а Казашкото хетманство („цялата Запорожка войска с нейните градове и земи“) били окончателно сложени под руско поданство („под високата ръка на господаря“).[27]

През септември 1658 г. Иван Въйговски подписва с поляците т. нар. Гадячески договор (по името на град Гадяч в днешна Украйна), според който подвластните на Запорожската войска територии (Казашкото хетманство), трябва да станат част от Жечпосполита под името Велико руско княжество, което да бъде равноправно с Кралство Полша и Великото литовско княжество. В съответствие с договора, казашките старшини трябвало да получат същите права като полската шляхта (благородничество). Хетманът също щял да получи титлата – „Велик хетман на Руското княжество“. Същевременно, едно от основните условия на Гадяческия договор било връщането на територията на Хетманството на полските помешчици и католическата църква, изгонени по време на въстанието на Богдан Хмелницки, чрез прехвърлянето на всички загубени имоти на тяхно име.

Все пак, това споразумение, което имало много поддръжници сред казашките старшини, срещнало силна опозиция в лицето на обикновените казаци, гражданското население и селяните на хетманството, които не искало връщането на полско-католическото иго.

В хетманството избухва гражданска война (на украински: Руїна; 1657-1687 г.), в резултат на която Въйговски бил принуден да подаде оставка като хетман, а на негово място отново е избран синът на Богдан Хмелницки – Юрий.

Въпреки това, след битката край Слободище на 7–8 октомври 1660 г. в рамките на Руско-полската война (1654–1667 г.), Юрий Хмелницки претърпява поражение, капитулира и преминава на страната на Жечпосполита, но това решение не било одобрено от всички казаци. В Левобрежна Украйна казаците не признали Слободищенския трактат (мирния договор), подписан от Хмелницки, и избрали за свой хетман переяславския полковник Яким Сомко, който обаче не бил подкрепен от московския цар и затова носел само титлата хетман (вместо Хетман на Негово царско пресветло величество Запорожката войска). Разколът между привърженици и противници на Переяславската рада в крайна сметка довежда през 1660 г. до разделянето на Запорожката войска и управляваното от нея Казашко хетманство на две части – териториите откъм левия бряг на река Днепър се наричат Левобрежна Украйна и са подчинени на Руското царство; а териториите откъм десния бряг образуват Деснобрежна Украйна и стават част от Жечпосполита.

След няколко неуспешни опита за обединение, предприети от двете страни, през 1667 г. било сключено Андрусовското примирие, което официално затвърждава разделянето на Казашкото хетманство по поречието на река Днепър.

Отслабването на Казашкото хетманство Редактиране

 
Хетманът на двете страни по река Днепър –Иван Мазепа

Оттогава десният бряг на Казашкото хетманство (известен като Деснобрежна Украйна) се превръща в арена на борба между Жечпосполита, Османската империя и отделни казашки отряди. В тази борба широко се използва титлата хетман, която последователно се носи от протежета на воюващите страни. При тези условия се наблюдава значително отслабване на хетманската власт по деснобрежието.

По левия бряг на Казашкото хетманство (известен като Левобрежна Украйна) постепенното ограничаване на правомощията на хетмана започва почти веднага след разделянето на хетманството. Тук хетманите били подложени на натиск от две страни едновременно: от една страна, тяхната власт била непрекъснато намалявана от руското правителство; от друга страна, казашкият Съвет на старшините (правителството) също не желаел разширението на правомощията на хетмана. В резултат на това хетманите, принудени да маневрират, често правят отстъпки на едната или другата страна, като постепенно губят власт.

След разделянето на Хетманството, като резидентен град на хетманите в деснобрежните територии става град Чигирин, а в левебрежните територии резидентни градове стават последователно – Гадяч, Глухов и Батурин.

През 1704 г. казашките войски на левобережния хетман Иван Мазепа, заедно с руските войски, се възползват от въстанието срещу Жечпосполита и нахлуването в Полша от шведските войски по време на Северната война от 1700-1721 г., и окупират Деснобрежието; в резултат на това, Мазепа успява да обедини Левобрежното и Деснобрежното Хетманство под своята хетманска власт, а също така и Запорожието.

Все пак, през есента на 1708 г. преминаването на Мазепа на страната на шведите (обръщайки се срещу руснаците) в Северната война се оказва фатално, тъй като шведите биват поражени и това значително ускоряват процеса на отслабване на властта на хетманите.

След поражението, Мазепа бяга в чужбина заедно с шведите и бива убит. Казашкият Съвет на старшините, който бил останал верен на Мезапа дори в изгнание, избира на 5 април 1710 г. в град Бендери Филип Орлик за нов хетман на Запорожската войска, чиято титла той носи до своята смърт в изгнание през 1742 г.

На 6 мартЮл (17 март)Грег. 1747 г., само седмица след измяната на хетман Мазепа, в град Глухов бил избран нов лоялен на Руското царство хетман на запорожските казаци – по настояване на Петър I хетман станал Иван Скоропадски, който по време на Полтавската битка възглавявал верните на Петър I казашки отряди.

Все пак, през 1710 г., под управлението на Скоропадски, е създадена длъжността „господарски министър“, специален чинновник, който трябвал да отговаря пред правителството за благонадежността на хетмана и да участва заедно с него в управлението. Първият такъв чиновник бил суздалският губернатор – Андрей Петрович Измайлов – който живеел съвсем в съгласие с хетмана. Но още през есента на същата година Измайлов е уволнен и на негово място вече са назначени двама: думовият чиновник[Бележка 3] Виниус и столникът[Бележка 4] Фьодор Протасиев.

През 1720 г. при хетмана била създадена Генерална войскова канцелария.[28] Тя била изпълнително-административно учреждение на Генералното правителство, подчинено на хетмана.  То отговаряло за административното, военното, съдебното и финансовото управление на държавата. В неговите компетенции влизало разглеждането на граждански искове и апелации срещу решенията на по-нисшите съдилища, воденето на дела и обнародването на универсалните укази на хетмана, както и упражняването на нотариални функции.

Запорожки хетмани в Руската империя Редактиране

Иван Скоропадски е хетман до смъртта си на 3 юли 1722 г. Буквално няколко дни преди смъртта му, на 28 юни 1722 г., Петър I създава Малоруската колегия в Глухов, състояща се от един председател – бригадир Веляминов, и шест щаб-офицери от малоруските гарнизони. Така вместо двама руски чиновника при хетмана вече имало седем. След смъртта на Скоропадски пълномощията на хетмана фактически преминават в ръцете на Генералната войскова канцелария и Малоруската колегия.

Още на следващия ден след смъртта на Скоропадски, на 4 юли 1722 г., още преди обявяването на официалните нови избори, казашкия Съвет на генералните старшини избира Павел Полуботок за нов хетман, но неговите правомощия не били официално потвърдени от руската администрация – след като получава новината за смъртта на Скоропадски, Петър I нарежда Казашкото хетманство за в бъдеще да се управлява от Съвета на генералните старшини (в това число полковник Полуботок заедно с генералните старшини), който трябвал да се консултира по всички въпроси с президента на Малоруската колегия – Степан Веляминов.[29]

На 22 май 1723 г. Полуботок и старшината са извикан в Санкт Петербург „за отговор“ относно организирането на антируска дейност и подстрекаване на народа срещу императора. В Санкт Петербург Полуботок продължил да апелира към императора и Сената по повод неправомерните действия на Малоруската колегия, поискал нейната ликвидация и предложи тя да бъде заменена с Генерален съд в състав от седем души. На 23 юни Петър I със свой указ забранява на казашката старшина да провежда нови избори за хетман. Някои старшини, които се осмелили да не се съгласят с царя по този въпрос, се озовали в ареста. През септември 1723 г. започват разпити на Полуботок и старшините в Тайната канцелария [Бележка 5]. Полковник Данило Апостол и един старшина занесли в Санкт Петербург петиция от името на цялата Запорожка войска, в която те искат разрешение за провеждане на хетмански избори и премахване на данъците, наложени от Малоруската колегия, след което на 10 ноември 1723 г. разгневеният Петър I нарежда Полуботок, старшината и всички, които им помагат, да бъдат затворени в Петропавловската крепост.[30] Разпитите продължават около година и в средата на 1724 г. делото на Полуботок е отнесено до Върховния съд. До съд обаче не се стига: на 29 декември 1724 г. Полуботок умира в килията от болест.[31][32]

Останалите старейшини, арестувани наедно с тях, остават в Петропавловската крепост до смъртта на Петър I през 1725 г.

След това на територията, контролирана от Русия, нов хетман се избира за първи път отново едва през 1727 г. (с разрешение на император Петър II). За хетман бил избрал Даниил Апостол. Въпреки известно разширяване на територията на юрисдикцията на хетмана (под чиято власт е прехвърлен Киев), разпускането на Малоруската колегия и редица проведени от него реформи, неговите правомощия са доста по-урязани. След смъртта на Даниил Апостол през 1734 г. хетмани вече не се назначават.

Последен хетман на Запорожката казашка войска в състава на Руската империя стнал през 1750 г. Кирил Разумовски. През 1764 г. той подава оставка и Екатерина II с указ от 10 ноемвриЮл (21 ноември)Грег. 1764 г. премахва хетманската титла и длъжност. Наново се основава Малоруската колегия (просъществувала до 1786 г.) и е създадена длъжността генерал-губернатор.[33]

 
Триумфалното влизане на хетман Богдан Хмелницки в Киев през 1648 г.
 
Обща карта на границите на новите земи на Украйна през 1649 г. – паланките (областите) Подолия, Киев, Брацлав
 
Запорожката казашка войска (= Казашко хетманство) през 1654 г. (на фона на съвременна Украйна)

Общество Редактиране

Социалната структура на хетманството се състои от пет групи: благородство, казаци, духовенство, граждани и селяни.

Благородници Редактиране

Както е било по време на Полско-литовската държава, така и в Казашкото хетманство благородството продължава да бъде доминиращото социално съсловие, въпреки че неговият състав и източник на легитимност в новото общество са се променили радикално. По време на въстанието на Богдан Хмелницки презт 1648–57 г. полските благородници и полонизираните рутенски магнати бягат от хетманските земи. В резултат на това новото благородничество сега се състои от сливане между ония благородници, които са останало на територията на хетманството (стари благороднически семейства, които не са се поддали на полонизацията и по-малките благородници, които са участвали във въстанието на страната на казаците срещу Полско-литовската държава), с членове на новопоявилата се казашка офицерска класа. За разлика от полските благородници, чиито земи били преразпределени, благородниците, лоялни към хетманството, запазили своите привилегии, земите си и услугите на селяните. Заедно старите благородници и новите казашки офицери станали известни като Отличени военни другари (на украински: Znachni Viiskovi Tovaryshi). По този начин съществото на благородническия статус било фундаментално променено. То вече не зависело от древната потомственост, а вместо това от лоялността към хетманството.[34] С течение на времето обаче земите и привилегиите на казашките офицери също стават наследствени и казашката благородническа и офицерска класа придобива огромни поземлени имоти, сравними с тези на полските магнати, чието място са заели и на които са подражавали.[35]

  •  
    Благородно момиче
  •  
    Благородна дама
  •  
    Благородна дама
  •  
    Благородник

Казаци Редактиране

Повечето казаци не успяват да навлязат в аристократичното съсловие и продължават ролята си на свободни войници. Казаците от по-нисък ранг често се възмущавали от по-богатите си съжители и често са отговорни бунтове, особено по време на Разорението – период на нестабилност и гражданска война през 17 век. Тези негодувания често са били използвани от Руската империя. Запорожката Сеч служила като убежище за казаците, бягащи от хетманството, както е било преди въстанието на Хмелницки.

  •  
    казашки полковник
  •  
    казашки капитан
  •  
    Казашки секретар
  •  
    казашки редник

Духовенство Редактиране

По време на хетманството Римокатолическата църква и униатското духовенство са прогонени от Украйна. „Черното“ или монашеско православно духовенство се радва на много висок статус в хетманството, контролирайки 17 % от територията на хетманството. Манастирите били освободени от плащането на данъци и на селяните, обвързани с манастирите, били забранено да се откажат от задълженията си спрямо манастира. Православната йерархия станала толкова богата и мощна, колкото и най-могъщите благородници.[36] „Бялото“ или женено православно духовенство също е освободено от плащане на данъци. Синовете на свещениците често влизат в духовенството или на казашка държавна служба. Не било необичайно благородници или казаци да стават свещеници и обратно.[36]

Градски жители Редактиране

Дванадесет града в рамките на хетманството се радват на магдебургски права (т. е. градски права), в които те се самоуправляват и контролират собствените си съдилища, финанси и данъци (за разлика от селата, където управляват чорбаджии). Богатите граждани можели да заемат длъжности в държавния апарат или дори да си купят благороднически титли. Тъй като градовете като цяло са били малки (най-големите градове Киев и Нежин са имали не повече от 15 000 жители), тази социална група не е била много значима в сравнение с други социални групи.[36]

  •  
    Градско момиче
  •  
    Градска жена
  •  
    Градски мъж

Селяни Редактиране

Селяните съставляват по-голямата част от населението на хетманата. Въпреки че принудителният труд на селяните е значително намален след Хмелницкото въстание, при което полските чорбаджии-земевладелци и магнати са прогонени от хетманството, то лоялните към хетмана благородници, както и православната църква, очакват селяните под техен контрол да продължат да работят за тях. Така в резултат на въстанието приблизително 50 % от територията на хетманството представлява земя на казашки офицери или свободни самоуправляващи се села, контролирани от селяните; други 33 % от територията са собственост на казашки офицери и благородници, а 17 % от земята е собственост на църквата. С течение на времето размерът на територията, притежавана от благородниците и офицерите, постепенно нараства за сметка на земите, притежавани от селяните и редовите казаци, а селяните са принудени да работят все повече дни за своите стопани.

  •  
    Селянка (момиче)
  •  
    Селянка (момиче)
  •  
    Селянка (жена)
  •  
    Селянин (мъж)
 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Казашко хетманство.

Виж също Редактиране

Бележки Редактиране

  1. ↑ Терминът „хетманство“, „хетманщина“ или „хетманат“, особено в руските източници, се отнася до казашките полкове в Левобрежна Украйна, които от 1667 г. нататък са под властта на проруски хетман. Това схващане изключва Запорожката Сеч и Слободска Украйна.
  2. ↑ (т. е. хетман на Запорожката войска, под протектората на Негово царско пресветло величество)
  3. ↑ Оригинално, на руски език, длъжността се нарича „думный дьяк“ – това са били чиновници, който изготвяли и редактирали проекторешение на Болярската дума и царски укази, водели деловодството на Болярската дума и на важни прикази (министерства), не рядко от тяхната среда се издигали видни държавни деятели и дипломати.
  4. ↑ Вид придворна длъжност
  5. ↑ Тайна полиция на Руското царство (по-късно и на Руската империя) през XVIII век.

Източници Редактиране

  1. ↑ Бовrиря, Андрій. Козацьке історіописання в рукописній традиції ХVIII ст. Інститут історії України НАН України, 2010 г. ISBN 978-966-02-5813-6. с. 160-161. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  2. ↑ Однороженко О. Козацька геральдика // Історія українського козацтва: нариси у 2 т. — Київ.: Вид. дім «Києво-Могилянська академія», 2007. — Т. 2. // Архивиран от оригинала на 2011-04-05. Посетен на 2012-07-04.
  3. ↑ на латински: Cosaccorum Zaporoviesium Supremus Belli Dux, където дук първоначално означавала военен главнокомандващ, а с течение на времето е започнала да се използва и в мирни времена като благородническа титла (виж: дуче, дожд, херцог.
  4. ↑ Яковенко, Наталія. Розділ V. Козацька ера. // Нарис історії України з найдавніших часів до кінця XVIII ст. Київ, Генеза, 1997 г. § 1. Козацька революція 1648–1657 рр. с. 234. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  5. ↑ Яковенко, Наталія. Розділ V. Козацька ера. // Нарис історії України з найдавніших часів до кінця XVIII ст. Київ, Генеза, 1997 г. § 1. Козацька революція 1648–1657 рр. с. 234. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  6. ↑ Знайшли 350-річний документ зі згадкою про Україну. // Gazeta.ua. 2019-01-03.
  7. ↑ Кабузан, Владимир Максимович. Изменения в размещении населения России в XVIII - первой половине XIX в. Москва, Наука, 1971 г. (на руски)
  8. ↑ на украински: Задунайська Січ.
  9. ↑ а б Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 245. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  10. ↑ а б в Okinshevych, Lev, Zhukovsky, Arkadii. Encyclopedia of Ukraine. Т. 2. 1989 г. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  11. ↑ Смолій, Валерій А. Українська козацька держава. // Український історичний журнал (4). 1991 г.
  12. ↑ Saltovskiy, Oleksandr. КОНЦЕПЦІЇ УКРАЇНСЬКОЇ ДЕРЖАВНОСТІ В ІСТОРІЇ ВІТЧИЗНЯНОЇ ПОЛІТИЧНОЇ ДУМКИ (від витоків до початку XX сторіччя). // litopys.org.ua. Kyiv. Посетен на 22 December 2014. (на украински)
  13. ↑ Кралюк, Петро. Українська Стародубщина. Чому цей край козацького літописання опинився у складі Росії?. // Радіо Свобода. 2022-02-15. Посетен на 2022-12-13. (на украински)
  14. ↑ Subtelny, Orest. Ukraine. A History. 4. Toronto, Buffalo, London, University of Toronto Press, 2009 г. ISBN 978-1442609914. (на английски)
  15. ↑ Horobets, Viktor. The Pereyaslav Rada of 1654 in myths and reality. // day.kiev.ua. 2003-04-08. Архивиран от оригинала на 2016-01-20.
  16. ↑ Пётр Шафранов "О статьях Богдана Хмельницкого 1654 г."//"Киевская Старина" 1889 г.
  17. ↑ 1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов. // ПСЗ — полное собрание законов Российской империи. Т. IV. 1708 г. № 2218. Посетен на 2022-12-01. (на руски)
  18. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  19. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованiе о Малой Россiи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  20. ↑ Zaporozhian Host. // Encyclopedia of Ukraine. Т. 5. 1993. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  21. ↑ а б Krupnytsky, Borys. Zaporizhia, The. // Encyclopedia of Ukraine. Т. 5. 1993 г. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  22. ↑ Kármán, Gábor, Kunčevic, Lovro. The European Tributary States of the Ottoman Empire in the Sixteenth and Seventeenth Centuries. Leiden, Brill, 2013 г. ISBN 978-90-04-25440-4. DOI:10.1163/9789004254404. p. 145. (на английски)
  23. ↑ Знайшли 350-річний документ зі згадкою про Україну. // Gazeta.ua. 2019-01-03.
  24. ↑ Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 252. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  25. ↑ Шульц, Геннадій Едуардович. Словникова частина (ЕУ-II). // Енциклопедія українознавства. Т. Том 10: Хмельницький — Ящуржинський. Париж, Нью-Йорк, 1984 г. с. 3605-3612. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  26. ↑ Ohloblyn, Oleksander. Khmelnytsky, Bohdan. // Encyclopedia of Ukraine. Т. 2. Toronto, Buffalo, and London, University of Toronto Press, 1989 г. Посетен на 2022-12-01. (на украински)
  27. ↑ Решение Земского собора о воссоединении Украины с Россией 1 октября 1653 г. // Российское законодательство X−XX вв. Т. 3: Акты Земских соборов. Москва, Юридическая литература, 1985 г. с. 450. Посетен на 2023-05-05. (на руски)
  28. ↑ Власенко, Валерий Николаевич. История государства и права Украины. Конспект лекцийдля студентов юридического факультетадневной формы обучения. Утверждено на заседании кафедры теории и истории государства и права как конспект лекций по дисциплине «История государства и права Украины».Протокол № 1 от 28.09.2015 г. // Министерство образования и науки Украины. Сумской государственный университет, 2016 г. с. 98. Посетен на 2023-05-05. (на руски)
  29. ↑ Брокгауз, Фридрих Арнолд. Малороссийская коллегия. // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XVIIIa: Малолетство — Мейшагола. Санкт Петербург, Типо-литография И. А. Ефрона, 1896 г. с. 484. Посетен на 2023-05-08. (на руски)
  30. ↑ Брокгауз, Фридрих Арнолд. Малороссийская коллегия. // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XVIIIa: Малолетство — Мейшагола. Санкт Петербург, Типо-литография И. А. Ефрона, 1896 г. с. 484. Посетен на 2023-05-08. (на руски)
  31. ↑ Struk, Danylo Husar. Polubotok, Pavlo. // Encyclopedia of Ukraine. Т. IV: Ph-Sr. Toronto, Buffalo, London, University of Toronto Press, 1993 г. ISBN 9781442651265. Посетен на 2023-05-08. (на украински)
  32. ↑ ПОЛУБОТОК. // Большая российская энциклопедия. Т. 26. Москва, 2014 г. с. 751. Посетен на 2023-05-08. (на руски)
  33. ↑ МАЛОРОССИЙСКАЯ КОЛЛЕГИЯ. // Большая российская энциклопедия. Т. 18. Москва, 2011 г. с. 666-667. Посетен на 2023-05-08. (на руски)
  34. ↑ Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 250. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
  35. ↑ Snyder, Timothy. The Reconstruction of Nations: Poland, Ukraine, Lithuania, Belarus, 1569–1999. New Haven, London, Yale University Press, 2003 г. ISBN 9780300105865. с. 116-119.
  36. ↑ а б в Magocsi, Paul Robert. A History of Ukraine. The Land and Its Peoples. 2. Toronto, University of Toronto Press, 2010 г. ISBN 9781442610217. p. 252. Посетен на 2022-12-01. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cossack Hetmanate“ и страницата „Гетьманщина“ в Уикипедия на английски и украински език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Казашко_хетманство&oldid=11885822“.