Отваря главното меню
Казимир Левицки
руски офицер
Казимир Левицки 
Роден: февруари 1835 г.
Витебска губерния, Руска империя
Починал: 22 ноември 1890 г. (55 г.)

Казимир Василиевич Левицки (на руски: Казимир Васильевич Левицкий) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е през 1835 г. във Витебска губерния, Белорусия в семейството на потомствен дворянин от полски произход. Посвещава се на военното поприще. Завършва Полоцкия кадетски корпус (1853) и започва службата в Лейбгвардейския павловски пехотен полк. През 1859 г. завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия. Служи в Гвардейския корпус. Началник-щаб на II-ра гвардейска кавалерийска дивизия. От 1870 г. е преподавател, професор по военна тактика в Николаевската военна академия. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. Военно звание генерал-майор от 1877 г.

Руско-турска война (1877-1878)Редактиране

При сформирането на Действуващата руска армия е назначен за помощник на началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки. Педантично участва в планирането на бойните действия и изпълнява предимно оперативни задачи. Участва във Военния съвет на Действуващата руска армия. На 1 / 13 септември 1877 г. след неуспешната трета атака на Плевен на Военен съвет, проведен на Царския хълм край с. Гривица, генерал-майор Левицки решително отхвърля идеята за оттегляне от града. Заедно с военния министър, генерал-лейтенант Дмитрий Милютин, налагат решението за пълна блокада на Плевен. За участието си в обсадата на Плевен е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. Участва в преговорите с представители на Османската империя и наред с генерал-лейтенант Непокойчицки подписва Одринското примирие.

След войнатаРедактиране

Продължава службата си в Руската армия. Генерален инспектор на кавалерията (1880). Командир на I-ва кавалерийска дивизия (1885). През 1886 г. е повишен във военно звание генерал-лейтенант.

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Георги, Освободителната война (1877-1878), ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 102