Казимир Малевич
Казимир Северинович Малевич (на украински: Казимир Северинович Малевич; на полски: Kazimierz Malewicz) е украински художник и теоретик на изкуството от полски произход.[3] Там той се включва в артистичния авангард и става един от основоположниците на абстракционизма и супрематизма.
Казимир Малевич Kazimierz Malewicz | |
съветски художник | |
Роден |
11 февруари 1879 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Кариера в изкуството | |
Стил | импресионизъм, експресионизъм, кубизъм, футуризъм, абстракционизъм, супрематизъм |
Жанр | сценография, живопис, абстракционизъм,[1][2] натюрморт[1][2] |
Академия | Московско училище по живопис, скулптура и архитектура |
Учители | Фьодор Рерберг |
Направление | супрематизъм, конструктивизъм |
Известни творби | „Черният квадрат“, 1915 |
Повлиял | Лазар Лисицкий, Любов Попова |
Семейство | |
Баща | Северин Малевич |
Майка | Людвика |
Съпруга | София Рафалович |
Казимир Малевич в Общомедия |
Биография
редактиранеКазимир Малевич е роден близо до Киев на 23 февруари (11 февруари стар стил) 1879 г.[4]. От 1895 до 1896 г. учи в художествено училище в Киев, а през 1904 г. се премества в Москва. Там учи в Московското училище по рисуване, скулптура и архитектура (1904 – 1910), както и при Фьодор Рьорберг. При пътуване до Париж през 1912 г. е повлиян от кубизма, след което създава абстрактния стил, който нарича супрематизъм.
След Руската революция от 1917 г. Малевич е назначен в министерството на просветата (1918 – 1919), преподава във Витебск (1919 – 1922), Петроград (1922 – 1927), Киев (1927 – 1929) и отново в Ленинград (1930).
През 1927 г. Малевич прави голяма ретроспективна изложба в Германия, която му донася международна известност. Той успява да остави там много от картините си, преди да се върне в Съветския съюз. При кампанията на правителството срещу модернистичното изкуство Малевич е подложен на преследвания. Много негови картини са конфискувани и унищожени и той умира в бедност и изолация в Ленинград през 1935 г.
-
1908
-
1910
-
1933
Галерия
редактиране-
Цветарка, 1903
-
Къпещи се, 1908
-
Зима, 1909
-
Жътва, 1911
-
Точилар, 1912
-
Глава на селско момиче, 1912 – 1913
-
Бюро и стая, 1913
-
Крава и цигулка, 1913
-
Англичанин в Москва, 1914
-
Съчетание с Мона Лиза, 1914
-
Черен кръг, 1915, Държавен руски музей, Петербург, Русия
-
Супрематистка композиция, 1915
-
Червен квадрат: Художествен реализъм на селянка в две измерения, 1915.
-
Супрематистка композиция, 1916
-
Супрематистка картина: Осем червени правоъгълника, 1915
-
Супрематизъм, Mузей на изкуството, Краснодар, 1916
-
Черен квадрат, c.1923, Държавен руски музей
-
Супрематизъм, 1921 – 1927
-
Момче, 1928 – 1932
-
Червена конница, 1928 – 1932
-
Летен пейзаж, 1929
-
Косач, 1930
-
Сложно предчувствие: Полуръст в жълта риза, 1928 – 1932
Библиография
редактиране- Биографии
- Александра Шатских. Казимир Малевич. Москва: Слово, 1996, 96 с.
- Григорий Анисимов. Кумир поверженный – всё Бог. Повесть о художнике Казимире Малевиче. Москва: Лира, 2001, 280 с. ISBN 5-85164-060-X
- Жил Нере. Малевич. Москва: TASCHEN, Арт-Родник, 2003, 96 с. ISBN 5-9561-0015-X
- Ксения Букша. Малевич. Москва: Молодая гвардия (Жизнь замечательных людей. Малая серия), 2013, 336 с. ISBN 978-5-235-03656-7
Източници
редактиране- ↑ а б kazimir-malevich-2
- ↑ а б www.artnet.com
- ↑ Milner, John et al. Kazimir Malevich and the art of geometry. Yale University Press, 1966. ISBN 0300064179. p. x. (на английски)
- ↑ Запись о рождении в метрической книге римско-католического костёла св. Александра в Киеве, 1879 год // ЦГИАК Украины, ф. 1268, оп. 1, д. 26, л. 13об—14. ((ru))
Външни препратки
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kazimir Malevich в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |