Какчикели (на испански: Kaqchikel; Cakchiquel) е индиански народ от Централна Америка, едно от племената на маите, тясно свързан в езиково и културно отношение със съседните на него племена Киче и Цутухили.[2] По преброяване от 2002 г., те наброяват 832 968 души.[1]

Какчикели

Cakchiquel family.JPG

Семейство Какчикели в Гватемала, през 1993 г.
Общ брой 832 968[1]
Значителен брой в Флаг на Гватемала Гватемала
Флаг на Мексико Мексико
Език какчикелски
испански
Религия католицизъм
евангелизъм
религия на маите
Сродни етно групи Киче
Цутухили

Повечето представители от тази етническа група населяват планинските райони на централно-западна Гватемала, в близост до езерото Атитлан, департамент Чималтенанго, както и съседните департаменти Сакатепекес, Солола и Сучитепекес. Неголяма група от народа живеят и в южната част на Мексико, където имигрират през 1980-те г. в бягство от гражданската война в Гватемала.[3]

Представителите на етноса говорят Какчикелски език, който е от семейството на маянските езици. По гореспоменатото преброяване от 2002 г. в Гватемала на какчикелски общуват 444 954 човека, а в Мексико не повече от тридесет души, което означава, че не всички Какчикели знаят родния си език.[3]

ИсторияРедактиране

В периода около 900 година, след разпада на големите градове-държави на маите в тропическите низини на Мексико, Белиз и Гватемала, се появяват първите селища на племето Какчикели в западните планини на Гватемала. В края на посткласическия период, център на тяхната държава е град Ишимче, чиито руини се намират в близост до днешния град Текпан.[4]

През 1523 г. испанския конкистадор Педро де Алварадо навлиза с войните си в земите на племето. Вместо да се изправят срещу него Какчикели решават да се съюзът с новодошлите, в което виждат възможност да се справят със враговете си Киче и Цутухили. С тяхна помощ, през 1524 г., испанците побеждават обединените местни сили, водени от Текун Уман с което унищожават съпротивата в региона. Малко след това, Алварадо разваля договора и след като разрушава столицата Ишимче, предприема масово изтребление на доскорошните си съюзници.[4] През 1526 г. Какчикели предприемат ответен удар, но са победени и се оттеглят в планините.[5]

Още в следващите няколко десетилетия племето губи всичките си земи и преминава изцяло под контрола на новите си испанските господари. Впрегнат от испанските мисионери и управници в т.нар. „енкомиенда“ народа Какчикели е принуден със сила да полага робски труд в тяхна полза. До края на седемнадесети век, членовете му се прехранват като земеделски производители. Системата „енкомиенда“ продължава да действа до осемнадесети век, когато е заместена с друга система т.нар. „репартимиенто“, която продължава да експлоатира хората от Какчикели и ги държи в един вид крепостничество.[4]

След като, през 1821 г. Гватемала получава независимост от Испания, робските практики са отменени, но в страната се развиват различни анти-местни и расистки политики, които ограничават свободите и правата на племето Какчикели и другите маянски народи.[4] През 1970-те и 1980-те години, политическите репресии принуждават много хора да напуснат Гватемала и да емигрират в Мексико и Съединените щати.[5]

В днешно време, макар политическата обстановка в Гватемала да е все още нестабилна, се наблюдава възраждане на интереса към маянските езици и култура. Много хора от етноса Какчикели вече имат добро образование и заемат важни длъжности в управлението на страната.[4]

МестообитаниеРедактиране

Какчикелската езикова област в Гватемала обхваща централната част на страната. Тя се простира от столицата Гватемала на изток до езерото Атитлан на запад и до границите на департамента Ескуинтла на юг. В сърцето на ареала на племето е бившата колониална столица Антигуа.[4]

Икономически дейностиРедактиране

 
Представител на общността Какчикели продава продукцията си на пазар в Гватемала.

В наши дни много хора от народа Какчикели са активно ангажирани в изработката и търговията на традиционни тъкани изделия и други занаятчийски продукти, както на местно, така и на международно ниво. Ръчно изработените тъкани от общността, са едни от най-търсените в Гватемала. В допълнение, интересът към тях е голям и в световен мащаб, като много от тези изделия са поместени в различни музеи и текстилни колекции по целия свят.[4]

Друг основен поминък на етноса е земеделието, което включва отглеждането на традиционни за областта култури като царевица, боб, кафе и т.н., но в последно време и нетрадиционни експортни култури, като броколи и грах, които се продават добре извън страната.[4]

Социална организацияРедактиране

Както и другите маянски народи от региона, Какчикели са организирани в Муникипио (общности или общини). Всяка община има своя собствена политическа и религиозна йерархия, местна носия, светци-покровители и икономическа специфичност. Често браковете извън общността се считат за неприемливи. Всяка общност обикновено говори собствения си диалект, който е взаимно разбираем с другите диалекти и отчасти е разбираем с езиците говорени от племената Киче и Цутухили.[2]

Култура и вярванияРедактиране

Преди идването на испанците в Централна Америка, Какчикели нямат големи различия в културно и религиозно отношение от другите маянски култури. В дните си на езичество, живота ми се е върти главно около спазването на суеверни ритуали, отглеждане и прибиране на реколтата, най-вече от царевица и памук и производството на битови и военни предмети. Освен това, подобно на маите и ацтеките, те са раса от строители на малки и големи сгради, пирамиди, храмове и защитни съоръжения. Изкуството на писане чрез рисуване също им е било познато.[6]

През колониалната епоха, под натиска на испанците, повечето представители на групата приемат християнството в римо-католическата му форма, което внася в ежедневието им различни християнски правила, норми за живот и поведение.[4]

Днес нивото на образование, особено университетското, е най-високо сред хората от етноса в сравнение с другите индиански групи в Гватемала. Макар и бедността все още да е голяма, все повече членове на общността преминават към средната класа. Сред днешните Какчикели има тенденция на възраждане на някои стари земеделски и културни практики. Католицизма и петдесетничеството са най-разпространените религиозни течения сред тях.[4]

ЕзикРедактиране

Всички потомци на индианската общност са най-малко двуезични, като практикуват освен родния си език, така и испански. Какчикелският език е правно признат в Гватемала. Той има голям брой диалекти, но няма съгласие колко точно са те. Диалектите от централната и източната част на езиковата област са най-говорените.[3]

По преброяване от 2002 г. какчикелския се знае от 444 954 души, което показва, че не всички вече говорят на родния си език, а предпочитат да използват само испански. Този факт е доста обезпокоителен за етническата група, която се опасява, че по-младите поколения няма да предадат бащината си реч на своите деца и до няколко поколения говорещите какчикелски рязко ще намалеят, с което ще се размие и етническата им принадлежност.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Variable Grupo_etnico: Pertenencia de grupo étnico. // 2002. Посетен на 12 август 2014. (на испански)
  2. а б Encyclopædia Britannica – Kaqchikel. // Посетен на 12 август 2014. (на английски)
  3. а б в г Kaqchikel – Details collected by UNICEF. // Посетен на 12 август 2014. (на английски)
  4. а б в г д е ж з и к The University of Kansas – Kaqchikel at KU. // Посетен на 12 август 2014. (на английски)
  5. а б Countries and Their Cultures – Kaqchikel. // Посетен на 12 август 2014. (на английски)
  6. ((en))_Brinton, Daniel G. The Annals of the Cakchiquels. Philadelphia, 1885. с. 14 – 21.

Външни препраткиРедактиране