Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кале.

Кале (на македонска литературна норма: Кале) е антична и средновековна крепост над изоставеното битолско село Стрежево, Северна Македония.[1][2] Обявена е за паметник на културата.

Кале
Кале
Местоположение в Битоля
Информация
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
Териториална единица Община Битоля
Местоположение Стрежево
Време на основаване Античност
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние частично запазена
Собственик държавна

МестоположениеРедактиране

Калето се издига на 1 km североизточно над село Стрежево и на 3,5 km западно от Габалавци, на 60—70 m висока тераса, на ръба на долината на река Шемница. Пътят по Шемница, свързващ Демир Хисар на север с Виа Егнация на юг е минавал през Калето. На ридовете от двете страни на Шемница има следи от експлоатация на желязо.[1]

Антични останкиРедактиране

На терасата в VI век е изградена силна крепост, за да пази околните рудници и пътя между провинциите Македония I и II, границата между които минавала близо до нея.[3] Датирана е по монети на Юстиниан.[2] Крепостната стена е силна с няколко кули и предзид (протеихисма). Размерите на кастела са големи 195 х 164 m (2,5 ha). На северната стена на кастела опира жилищният район, който също е укрепен. В отворено пространствона 300 - 600 m югозападно от крепостта лежи селище от същия период и раннохристиянска базилика, украсена с мозаечен под и мраморни пластики.[3]

Средновековни останкиРедактиране

Крепостната стена е добре запазена и вероятно в късното средновековие е обновена.[4] При разкопки на Битолския музей в 1979 година[2] е открито депо с железни предмети от X - XII век: 18 конски стремета от номадски тип, бойни секири, земеделски сечива, голям кръст - изковани в крепостта и, без да бъдат употребявани, заровени. Открит е и меден скифат от XIII - XIV век.[4] Находките се пазят в Битолския музей.[2]

ИдентификацияРедактиране

Възможно е това да е споменатият в контекста на войната между Византия и Сърбия за рудоносните региони Демир Хисар и Дебрица в 1330 г. фрурион Габаларион (заедно с Бучин, Добрун, Железнец и Дебрица).[4]

БележкиРедактиране

  1. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 148.
  2. а б в г Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, Македонска академиjа на науките и уметностите, 1996. ISBN 9989649286.
  3. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 149.
  4. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 150.