Отваря главното меню
Калидаса
индийски писател
Роден: 4 – 5 век
Починал: 4 – 5 век

Калидаса (на санскрит: कालिदास, Kālidāsa IAST, буквално „Слуга на богинята Кали“) е индийски писател, смятан за най-значимия поет и драматург в литературата на санскрит. Времето, по което е живял, не е точно установено, но се предполага, че е работил около 4 – 5 век, в периода на разцвет на империята Гупта. Легендите за Калидаса го изобразяват като пастир, който благодарение на силата на своя талант се издига до нивото на придворен поет. Пиесите и поезията му се основават върху сюжети от индуистката митология и философия, но главен източник на вдъхновение за него е природата и животът на народа.[1][2] Калидаса оказва силно и трайно влияние върху развитието на по-късната индийска литература. До наши дни са се съхранили две придворни епически поеми, три пиеси и образци на лирическа поезия със спорно авторство.[3][4] На Запад Калидаса е известен най-вече с това, че е автор на пиесата Шакунтала, шедьовър на изискан опит, пълен с лирични и описателни вложки.[5]

БиографияРедактиране

Както при повечето класически индийски автори, много малко се знае за личността на Калидаса и дори основни факти, като времето и мястото, на което е живял, не са добре изяснени. Поемите му навеждат на идеята, че вероятно той е брахман, следващ ортодокалния индуизъм. Името Калидаса буквално означава „служещ на Кали“. Индийската традиция приема, че Калидаса е живял около първи век от новата ера, но характера на творчеството му и в частност използваната поетическа техника дават основания датировката да се измести към 4 век. Според други изследователи Калидаса дори е живял през 5 век, по време на разцвета на династията Гупта, чиито царе носили титлата Викрамадити.[6]

Според легендата, поетът е известен със своята красота, която привлича вниманието на една принцеса, Видиотима, която се омъжва за него, но тъй като той е необразован, тя се срамува от неговото невежество и недодяланост. Поклонник на богинята Кали (според друг вариант – на Сарасвати), Калидаса я моли за помощ, когато се опитва да се самоубие, след като е унизен от съпругата си, и по този начин се сдобива бързо с извънредни познания. Оттук идва и името му, което означава „Роб на богинята Кали“.[7][8] Така той става един от най-блестящите придворни на Викрамадитя.

Според друга легенда Калидаса умира в Шри Ланка, убит от придворен на Кумарадаса.

Съвременните хипотези сочат като място, където е живял Калидаса, района на Хималаите, на Уджайн или Калинга. Основание за тях дават съответно подробното описание на Хималаите в поемата „Кумарасамбхава“, изразената в „Мегхадута“ привързаност към Уджайн и възхвалите към калингския владетел Хемангада в „Радхувамса“.

ДатиранеРедактиране

Най-късната дата на живота на Калидаса е 634 г., когато в храмовия комплекс Айхоле са описани неговите умения. Най-ранната възможна дата се определя от героя на пиесата „МалавикагнимитраАгнимитра, който е действителен владетел на Магадха от династията Сунга, заел трона през 152 г. пр.н.е. Езиковите особености на пракритските диалекти, използвани от някои второстепенни герои в пиесите на Калидаса, дават основание да се предположи, че той не е живял преди 3 век.

В своите произведения Калидаса не споменава като свой благодетел конкретен владетел или династия, освен Сунга, но някои изследователи приемат за достоверна легендата за връзката му с Викрамадитя. Известни са няколко владетели с това име, сред които и владетеля на Уджайн, който основава Викрама Самват след своята победа над саките през 56 година пр.н.е. Други автори търсят възможни връзки с династията Гупта в периода 300 – 470 г.

M R Kale в увода на своя превод на „Кумарасамбхава“[9] и Saradaranjan Ray във въведението към превода на „Abhijnana Sakunthalam“[10] слагат датата на Калидаса около 56 г. пр. Хр. или по-рано.

ТворчествоРедактиране

ПиесиРедактиране

Калидаса е автор на три пиеси. Сред тях, Abhijñānaśākuntalam („В знак на признателност към Шакунтала“) се оценява като истински шедьовър. Тази пиеса е една от първите творби на Калидаса преведена както на английски, така и на много други езици впоследствие.[11]

 
Шакундала се спира и хвърля поглед назад към Душианта, Раджа Рави Варма (1848 – 1906)
  • Mālavikāgnimitram („Малавика и Агнимитра“) разказва историята на цар Агнимитра, който се влюбва в портрета на прокудената слугиня Малавика. Когато царицата разкрива страстта на съпруга си към момичето тя се разгневява и заповядва да я хвърлят в тъмница. Но както в приказките, тук се намесва съдбата и се разбира, че Малавика в действителност има истинска царска кръв и по този начин това прави любовта и с царя възможна.
  • Abhijñānaśākuntalam („В знак на признателност към Шакунтала“) разказва как цар Душианта по време на лов се натъква на Шакунтала, доведената дъщеря на един маг, и се оженва за нея. Но зла беда ги спохожда, когато той трябва да се върне в двореца: Шакунтала, бременна с тяхното дете, без да иска, обижда гостуващ магьосник, които ги проклина. Според проклятието Душианта ще я забрави напълно докато не види пръстена, който ѝ е подарил. При своето пътуване към царския двор на Душианта Шакунтала, вече в напреднала бременност, загубва пръстена и се явява в двореца като напълно непозната чужденка. В това време пръстена е намерен от един рибар, който веднага познава царския печат и го връща незабавно на собственика му Душианта. В този момент той възвръща паметта си и си спомня за любимата си Шакнтала. Той веднага праща слугите си да я открият и след много пътешествия и премеждия те отново се събират.
  • Vikramōrvaśīyam („Викрама и Урваши“) разказва историята за смъртния цар Пуруравас и божествената нимфа Урваши, която се влюбва в него. Като безсмъртна тя е принудена да се върне в небесата, където е спохожда нещастие и е наказана да се върне на земята като смъртна. Освен това над нея тегне проклятие в момента, който нейният любим съзре тяхната рожба тя ще умре и ще се възнесе отново в на небето. След редица премеждия, в това число и превръщането на Урваши в лоза, проклятието е развалено като на двамата влюбени е разрешено да останат на земята.

ПоезияРедактиране

 
„Kalidas Smarak“, Ramtek, Махаращра, Индия

Калидаса е автор и на две епични поеми, Raghuvaṃśa („Династията на Гагху“) и Kumārasambhava („Раждането на Кумара“). Създател е и на две лирични поеми Meghadūta („Облака предвестник“) и Ṛtusaṃhāra („За сезоните“).

  • Raghuvaṃśa е епична поема за царете на династията Радху. Състои се от 19 песни.[12]
  • Kumārasambhava е епична поема, която разказва за раждането на Kartikeya.
  • Ṛtusaṃhāra описва шест сезона, като разказва преживяванията на двама влюбени във всеки един от тях.[13][14]
  • Meghadūta или Meghasāndesa е историята на един индийски природен дух якша, който се опитва да изпрати съобщение до своята любима през облак. Това е едно от най-популярните стихотворения на Калидаса.

Смята се, че Калидаса е завършил своята Meghadūta в „Kalidas Smarak“, който се намира в Ramtek, Махаращра, Индия. Вътре има няколко рисунки на произведения на Калидаса, както и надписи от Meghadūta.

ИзточнициРедактиране

  1. ((ru)) Большая советская энциклопедия, Калидаса
  2. ((ru)) Словарь индуизма, Калидаса
  3. ((ru)) Современная энциклопедия, Калидаса
  4. ((ru)) Большой Энциклопедический словарь, Калидаса
  5. ((ru)) Энциклопедия Кольера, Калидаса
  6. ((ru)) Литературная энциклопедия, Калидаса
  7. ((ru)) Энциклопедия Брокгауза и Ефрона, Калидаса
  8. ((ru)) ФЭБ, Словари, энциклопедии: Литературная энциклопедия: Калидаса
  9. M R Kale, „Kalidasa's Kumarasambhava“,1917
  10. Saradaranjan Ray,"Kalidasa's Abhijnana Sakuntalam",
  11. Kalidas, Encyclopedia Americana
  12. Dowson J. A Classical Dictionary of Hindu Mythology and Religion, Geography, History and Literature. – London, 1928. – P. 252.
  13. Поэтика средневековых литератур Востока: традиция и творческая индивидуальность / Институт мировой литературы имени А.М. Горького – Наследие, 1994. – С. 25. – 299 с., Павел Александрович Гринцер, Александр Борисович Куделин
  14. История всемирной литературы в девяти томах / Институт мировой литературы имени А.М. Горького – Изд-во „Наука“, 1983. – Т. 2. – С. 44., Георгий Петрович Бердников, Юрий Борисович Виппер