Отваря главното меню

Калиник (на гръцки: Καλλίνικος Πρεσπών – Αχριδών, Калиникос) е гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 1802 до 1843 година.

Калиник
Καλλίνικος
гръцки духовник
Роден
Починал
април 1843 г.

БиографияРедактиране

Роден е в тракийското градче Галиполи. Калиник заема митрополитската катедра в Охрид на 15 март 1802 година.[1] Според други източници той оглавява Охридската епархия в 1895[2] или в 1800 година.[3] Митрополитът, стремейки се да спечели благоразположението на българското си паство, оставя свободно да се служи и проповядва в църквите на църковнославянски език. Свещеници четат Евангелието, а ученици Апостола на български дори и в негово присъствие.[1]

Калиник развива учебното дело в града. Когато пристига, в града има само един първоначален учител на име Герасим. По думите на Кузман Шапкарев:

Той владика, родом от Калипол, макар и немного учен, но много ученолюбив, постарал се да ги въздигне пак на първата им височина и сполучил в целта си така, щото при учителствуванието на горепоменатите учители, а особено на пок. Д. Миладинова, охридските училища пак и отново процъфнали.[4]

В 1835 година подпомага финансово изграждането на църквата „Свети Георги“ в Струга.[5] По инициатива на Калиник в Охрид е създадена училищна каса, с чийто приход се поддържат охридските училища.[6]

Калиник се скарва с охридските първенци, които заедно с Шериф ага успяват да му издействат трикратно заточение, от което обаче Калиник винаги се връща, тъй като се ползва с подкрепата на тогавашния васален охридски управител Джелядин бег.[7] В крайна сметка се оттегля в преспанското село Янковец, където умира и е погребан. Богатата си библиотека не завещва на охридските училища, а на родния си Галиполи, а имуществото му наследява незаконният му син Стефан Владиков,[8] предал по-късно Димитър Миладинов. Син на Стефан Владиков е сърбоманинът Темко Попов.

Шапкарев пише за него:

Той бил човек ученолюбив и много остроумен, лишен от свирепостите на днешните гръцки владици, каквито обаче и не били нужни тога да се развиват, ако би да съществували у него, тъй като никой не смеел да му противостои, при Джелядинбеговото всемогъще покровителство. Калиник много обичал салтаната. Не е бил никак сребролюбив, та затова и не глобел епархиотите си. Едничкийт, но най-лошийт истов порок бил на младите му години блудството. Той имал незаконни, любовни сношения с жените на някои от по-първите в града семейства, поп Алексиовски и поп Стефаниовски, които или преоблечени в мъжки дрехи довеждал в митрополията, или сам той отивал у домовете им да спи. А често те дохождали му и официално, на визита уж, с всем чадом и домом; а мъжите им, повечето свещеници, били от ближните му любимци, които залъгвал с титули и по-отлични уж служебни почести. На поп Алесксиовската фамилия принадлежеше поменутата попадия Димитрова, с която незаконно родил е една мома, Зографина, и един син, Стефания. Още две сестри поп Алексиовски, Наумка и Ката Заройчини, мъжите на които бяха на владичка служба, макар и миряни.[8]

БележкиРедактиране

  1. а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  2. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´. // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 77.
  3. Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies, vol. 56, 1962. σ. 28.
  4. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 41.
  5. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  6. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 47.
  7. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 92.
  8. а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 51.
Киприян преспански и охридски митрополит
(15 март 1802 – април 1843)
Йосиф