Калони (дем Гревена)

селище в Гърция

Калони или Лунци или Лунч (на гръцки: Καλλονή; до 1927 г.: Λούντσι, Лунци[1]) е село в Република Гърция, в дем Гревена, административна област Западна Македония.

Калони
Καλλονή
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина1020 m
Население13 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

География редактиране

Селото е разположено на 1020 m надморска височина, северозападно от град Гревена.[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на ХІХ век Лунци е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя. Главната селска църква „Свети Николай“ е от 1864 година. В района на Калони има още три други църкви и параклиси. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лунчи (Lountchi), Сисанийска епархия, живеят 420 гърци.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Лунчъ живеят 180 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калоки е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 60 къщи.[5]

Според гръцка атинска статистика от 1910 година Λούντσον се обитава от 500 православни гърци.[6]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лунч остава в Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Калони.[2]

Населението произвежда жито, картофи и други земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство и експлоатация на гората.[7]

В църковно отношение селото е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Калони на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Браим[9] Μπραήμ Рема Ρέμα[10] река Ю и И от Калони (Ватия, Гурна), десен приток на Праморица[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 503[2] 391[2] 489[2] 431[2] 152[2] 95[2] 65[7] 239[2] 208[2] 171 6

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 121. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ.111.
  7. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 122. (на македонска литературна норма)
  8. ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
  9. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)