Калужка област

(пренасочване от Калужска област)

Калужка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 29 777 km2 (65-о място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ). Население през 2018 г. 1 012 156 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население). Административен център град Калуга. Разстояние от Москва до Калуга 188 km.

Калужка област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Калужка област на картата на РусияКалужка област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 29 777 km²
Население 1 012 156 души (2018)
34 души/km²
Адм. център Калуга
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Анатолий Артамонов
Часова зона UTC +3
МПС код 40
Официален сайт www.admobl.kaluga.ru/main
Калужка област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Калужка област е образувана на 5 юли 1944 г. с Указ на Върховния Съвет на СССР за сметка на части от Смоленска, Орловска и Тулска области.

Географска характеристикаРедактиране

Областта попада в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи със Смоленска област, на север и североизток – с Московска област и град Москва, на изток – с Тулска област, на югоизток – с Орловска област и на югозапад – с Брянска област. В тези си граници заема площ от 29 777 km2 (65-о място по големина в Руската Федерация, 0,17% от нейната площ).[2]

Калужка област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмиста, на места плоска равнина, гъсто разчленена от долините на реките и суходолия. На запад и северозапад в нейните предели попадат части от Смоленско-Московското възвишение изградено от ниски моренни хълмове, а централните и източните части са заети от Средноруското възвишение, което представлява ерозионна равнина. Максималната надморска височина на областта е 270 – 280 m.[2]

Климатът на областта е умереноконтиненталан и се характеризира с умерено топло и влажно лято и умерено студена зима с устойчива снежна покривка. Средна юлска температура от 17,5 до 18,5 °C, средна януарска – от -9 до -10,3 °C. Годишна сума на валежите 550 – 650 mm, като количеството им намалява на югоизток. Около 70% от тях падат от април до октомври. Вегетационен период с минимални денонощни температура над 5 °C е от 177 до 184 денонощия.[2]

В Калужка област има около 2000 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина около 12 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – на Волга (около 80% от територията на областта) и на Днепър (около 20%). Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга) с притоците си Жиздра, Угра и Протва. Към водосборния басейн на Днепър принадлежат реките Снопот и Болва (леви притоци на Десна, ляв приток на Днепър), протичащи в западната част на областта. Всичките реки в региона имат равнинен характер, малък наклон и спокойно течение. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. Речният им режим се характерицзра с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през ноември, а се размразяват в края на март или началото на април. В областта има над 1600 естествени и изкуствени езера с обща площ около 50 km2, като само около 190 езера са площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици), основно по долината на река Ока, а също ледникови (в северните и северозападните части) и карстови (на югозапад). Най-големите естествени езера са Бездон (на северозапад) и старицата Тиш (Желоховско езеро) на левия бряг на Ока, но те не превишават 0,3 km2. Изкуствените водоеми в областта значително превишат по площ естествените, като най-голямото е Ломпад (Горно-Людиновско водохранилище) на река Неполот, ляв приток на Болва и има площ от 8,7 km2.[3]

Преобладаващите почви в областта са ливадно средноподзолистите. В централните и източните части са разпространени светло-сиви горски почви, а на места се срещат ливадни, ливадно-карбонатни и типични подзолисти почви.[2]

Голяма част от областта попада в подзоната на смесените гори, а централните и източни части – в подзоната на широколистните гори (бреза, осика и др.). Горите заемат около 40% от територията на областта и са разпространени основно на северозапад.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2017 г. година числеността на населението в областта е 1 011 069 души (53-то място в Руската Федерация, 0,69% от цялото население), от които (74,9%) градско и (25,1%) селско население.

През 1996 година националния състав на населението в областта е бил: руснаци 93,8%, украинци – 2,8%, беларуси – 0,8%, татари и цигани – 0,3%, азербайджанци, мордвинци и евреи – 0,2%, арменци и молдовани – по 0,1%, други националности – 1,2%.

Административно-териториално делениеРедактиране

 
Административно-териториално деление на Калужка област

В административно-териториално отношение Калужка област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 22 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Калуга и Обнинск), 20 града с районно подчинение и 6 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Калужка област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Калуга
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
25. Калуга 543 358 560 гр. Калуга 341 892
26. Обнинск 43 113 639 гр. Обнинск 113 639 74
Муниципални райони
1. Бабинински 847 18 707 пос. Бабинино 3725 45 Воротинск
2. Барятински 1110 6101 с. Барятино 2748 120
3. Боровски 760 61 620 гр. Боровск 10 966 106 гр. Балабаново, гр. Ермолино
5. Дзержински 1336 53 266 гр. Кондрово 15 017 40 Полотняни Завод, Пятовски, Товарково
4. Думинички 1174 14 163 сгт Думиничи 5594 140
6. Жиздрински 1282 10 418 гр. Жиздра 5489 180
7. Жуковски 1268 51 924 гр. Жуков 13 251 90 гр. Белоусово, гр. Кремьонки
8. Изновсковски 1334 6809 с. Износки 1877 109
9. Кировски 1000 40 835 гр. Киров 30 839 160
10. Козелски 1523 37 009 гр. Козелск 16 370 72 гр. Сосенски
11. Куйбишевски 1243 8109 пос. Бетлица 3589 220
12. Людиновски 955 43 056 гр. Людиново 38 846 200
13. Малоярославецки 1547 49 909 гр. Малоярославец 27 791 61
14. Медински 1148 12 785 гр. Медин 8032 60
15. Мещовски 1238 12 891 гр. Мещовск 4037 85
16. Мосалски 1320 8549 гр. Мосалск 4161 93
17. Перемишълски 1156 13 861 с. Перемишъл 3279 30
18. Спас-Деменски 1369 7312 гр. Спас Деменск 4357 197
19. Сухинички 1233 23 519 гр. Сухиничи 15 111 105
20. Таруски 715 15 175 гр. Таруса 9302 70
21. Уляновски 1656 7140 с. Уляново 3022 120
22. Ферзиковски 1250 17 818 с. Ферзиково 4837 39
23. Хвастовички 1413 10 394 с. Хвастовичи 4509 180
24. Юхновски 1333 11 001 гр. Юхнов 6079 85

Селско стопанствоРедактиране

Отглеждат се фуражни, зърнени храни (пшеница, ечемик, ръж, овес, елда); картофи, зеленчуци и лен. Oтглежда се също едър рогат добитък и птици.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1044[4] 918,9[5] 754,3 535,1[5] 370,7[6] 302,1 338,4[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Калужка област (Калужкая область). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Калужка област
  3. ((ru)) «Вода России» – Калужка област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калужской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.