Камбаните: Зловеща история за едни камбани, които известяват края на старата година и началото на новата, по-известна просто като „Камбаните“, е повест, написана от Чарлз Дикенс и публикувана за първи път през 1844 г., една година след Коледна песен. Това е втората от поредицата му „Коледни книги“ от общо пет повести със силни социални и морални послания, които той публикува през 1840-те. Освен „Коледна песен“ и „Камбаните“, другите коледни книги включват „Щурче в огнището“ (1845 г.), „Битката на живота“ (1846 г.) и „Гоненият човек“ (1848 г.).

Камбаните
The Chimes: A Goblin Story of Some Bells that Rang an Old Year Out and a New Year In
Автор Чарлз Дикенс
Илюстратор

Даниел Маклис Ричард Дойл Джон Лийч

Уилям Кларксън Станфилд
Първо издание 1844 г.
Англия
Издателство Chapman & Hall
Оригинален език Английски
Вид повест
Страници 175
Предходна Коледна песен
Следваща Щурче на огнището
Камбаните в Общомедия

Поява на книгатаРедактиране

Книгата е написана в края на 1844 г. по време на дългогодишното посещение на Дикенс в Италия.[1] Джон Форстър, първият му биограф, отбелязва, че Дикенс, търсещ заглавие и структура за следващата си договорена коледна история, един ден се стряска от звъненето на Генуански камбани, чуващи се във вилата, в която той отсяда.

Цяла Генуа лежи под него, а над нея с внезапно обръщане на вятъра в един жесток звук се понася крясъка и блъскането от всички камбанарии, изливайки се в ушите му, отново и отново, в една немелодична, стържеща, нехармонична, трепереща, ужасна вибрация, която кара идеите му „да се завъртат наоколо, докато не се изгубят във вихрушка от раздразнение и замаяност, и не се строполят мъртви на земята.“ [2]

Два дни по-късно Форстър получава писмо от Дикенс, което заявява само: „В полунощ чухме КАМБАНИТЕ“ и така започва писането на книгата. Форстър описва намеренията на Дикенс относно написването на „Камбаните“ като нанасяйки „удар от името на бедните“.

"Те винаги са били неговите клиенти, и не бяха забравени в нито една от книгите му, но тук нямаше нищо друго за помнене ... вярата му в побеждаването на всяко сериозно зло беше толкова малка, колкото ефективността на бръщолевенето на всеизвестния градски съветник относно намаляването на самоубийствата. [Дикенс] изследва възмущението си в дълбочина, точно преди да отиде в Итания, където многобройните възможности за осамотение и размишление го подсилиха и задълбочиха. И така, когато дойде време да помизли за нова Коледна история, той реши да я превърне в апел за бедните ... Той искаше да промени обществото, както бе променил Ебенезър Скрудж – като покаже, че щастието се крепи на същите основи, като тези на индивида, а именно милост, благотворителност и справедливост." [2]
 
Заглавната страница на първото издание на Камбаните от 1844 г. с гравюри от Ф. П. Бекър

През декември 1844 г. Дикенс се завръща в Лондон за седмица и чете на приятели от готовата, все още непубликувана книга, за да прецени въздействието ѝ. Художникът Даниел Маклис, който добринася с две илюстрации на „Камбаните“ и присъства на две от тези събития, пресъздава четенето от 3 декември 1844 г. в добре известна скица.[3]

Обяснение на заглавиетоРедактиране

Заглавието идва от старите камбани в църквата, на чиито стъпала Троти Век извършва търговията си. Книгата е разделена на четири части, наречени „четвъртинки“, кръстени на четирите камбани на часовниковите кули. (По същата логика Дикенс, кръщава главите от Коледна песен „стъпала“ – като синоним на „строфи“ – и разделя Щурче на огнището на „цвъркания“ – звуците, издавани от щурците.)

Обобщение на сюжетаРедактиране

В новогодишната нощ Троти, беден възрастен „разносвач на вести“ или обикновен пратеник, е в мрачно настроение заради съобщенията във вестниците за престъпления и неморалност и се чуди дали работническата класа просто не е порочна по природата. Дъщеря му Мег и дългогодишният ѝ годеник Ричард пристигат и съобщават за решението си да се оженят на следващия ден. Троти крие опасенията си, но щастието им е засенчено от среща с помпозния местен управител Кют, както и с политическия икономист и млад джентълмен с носталгия. Всички те карат Троти, Мег и Ричард да се чувстват, сякаш нямат право да съществуват, камо ли да се женят.

Троти носи бележка от името на Кют на Сър Джоузеф Боули, депутат който раздава милосърдие на бедните като баща-диктатор. Боули демонстративно урежда дълговете си, за да си осигури чист старт на новата година и смъмря Троти, защото той дължи малко от наема наем и десет или дванадесет шилинга, които не може да изплати на местния. Връщайки се в дома си, убеден, че той и бедните му братя и сестри по съдба са неблагодарни по природа и нямат място в обществото, Троти се натъква на Уил Фърн, беден сънародник, и неговата осиротяла племенница Лилиан. Фърн е обвинен в скитничество и иска да посети Кют, за да уреди нещата, но от разговор, който Троти чува в къщата на Боули, той предупреждава скитника, че Кют планира да го арестуват и изпрати в затвор. Той приютява двойката и двамата с Мег споделят оскъдната си храна и оскъдното обзавеждане с гостите си. Мег се опитва да скрие страданието си, но изглежда, че срещата с Кют и другите я е разубедила да се омъжи за Ричард.

През нощта камбаните сякаш викат Троти. Отивайки до църквата, той открива, че вратата на кулата е отключена и се качва на камбанарията, където открива духовете на камбаните и техните гоблини-служители, които го порицават за загубата на вяра в подобряването съдбата на човека. Казват му, че е паднал от кулата по време на изкачването си и вече е мъртъв, а последвалия живот на Мег трябва да му бъде за урок. Следва поредица от видения, които той е принуден да наблюдава, неспособен да се намеси в размирния живот на Мег, Ричард, Уил и Лилиан през следващите години. Ричард се потъва в алкохолизъм; Мег се омъжва за него в опит да го спаси, но той умира съсипан, оставяйки я с бебе. Уил влиза и излиза от затвора, заради дребни закони и ограничения; Лилиан прибягва до проституция. Накрая, потънала в дълбока бедност, Мег е принудена да обмисли да удави на себе си и детето си, като по този начин извършва смъртните грехове на убийство и самоубийство. Намеренията на камбаните са да научат Троти, че човечеството не е порочно по природа, а е създадено да се стреми към по-благородни неща и ще изчезне само когато е смазано и репресирано отвъд поносимото. Троти се срива, когато вижда Мег, готова да скочи в реката. Плачейки, че е научил урока си той моли Камбаните да я спасят, след което се оказва в състояние да я докосне и да ѝ попречи да скочи.

В края на книгата Троти се събужда като в дома си, сякаш от сън, докато камбаните звънят през първия ден на Новата година, когато Троти първоначално се е качва на кулата. Мег и Ричард са избрали да се оженят, а всички нейни приятели спонтанно са решили да осигурят сватбен празник и тържество. Авторът изрично приканва читателя да реши дали това „събуждане“ е сън-в-съня. Читателят трябва да избере между тежките последици от поведението на по-горната социална класа през очите на Троти или щастието от сватбата.

 
Троти Век от Кид (Джоузеф Клейтън Кларки)

Основни героиРедактиране

  • Тоби „Троти“ Век, главният герой, беден възрастен пратеник или „носач на бележки “.
  • Маргарет „Мег“ Век, 21-годишната дъщеря на Тоби
  • Г-жа Ан Чикенстолкър, местната магазинерка
  • Управител Кют, Съдия на Мира
  • Г-н Филър, политически икономист утилитарист
  • Сър Джоузеф Боули, богат патернистичен депутат
  • Уил Фърн, сънародник
  • Лилиан Фърн, осиротяла племенница на Уил

Основни темиРедактиране

Това е агитационна история като предшестващата я „Коледа Карол“, написана с намерението да склони читателите да приемат моралното послание на Дикенс. Камбаните олицетворяват времето, а основните теми на историята са обобщени в трите грешки, в които е обвинен Троти:

• Връщане в златна епоха, която никога не е съществувала, вместо стремеж за подобрение на тукашните и сегашни условия.

• Вяра, че индивидуалните човешки радости и нещастия нямат значение за висшата сила.

• Обвинение срещу бедните и нещастните, без да им се предложи нито помощ, нито съжаление.

„Който обръща гръб на падналите и обезобразените си събратя; изоставя ги с отвръщение; и не следва нито проследява с жалостни очи разградената пропаст, в която те пропадат – намирайки в паданието им буци и парченца от тази изгубената почва и вкопчвайки се в тях, докато са все още натъртени и умиращи долната бездна; върши неправда срещу Небето и човека, за времето и за вечността. И вие сте извършили тази неправда!

Литературно значение и отзивиРедактиране

Коледна песен, излязла предишната година, получава изключително добри отзиви, а Камбаните предизвиква обществен интерес и очакване. Седмица след публикуването ѝ са пуснати пет различни сценични продукции по нея, а близо 20 000 екземпляра са продадени през първите три месеца. Тя има висок медиен профил и е широко рецензирана и обсъждана. Критиците не са единодушни; онези, които симпатизират на социалното и политическото ѝ послание, харесват книгата, но други я смятаха за опасно радикална. Рецензентът на „Северна звезда“ нарича Дикенс „герой на бедните“; Джон Бул отхвърля нелъскателните карикатури на филантропията.[4] Книгата със сигурност е финансов успех за Дикенс и за дълго остава популярна, въпреки че в дългосрочен план славата ѝ е затъмнена от тази на Коледна песен.

Алюзии и препраткиРедактиране

Алюзии за други произведенияРедактиране

Като молейки висшата класа да спре да се меси в живота му и да го оставят да умре, Уил Фърн прави горчива връзка с библейската Книга на Рут, умишлено цитирайки погрешно речта, „Където отидеш, аз ще отида“, на Рут.

Алюзии за съвременната история, география и наукаРедактиране

Обстановката на романа е съвременна и 1840-те („Гладните четиридесет “) са време на социални и политически вълнения.

Убеждението на Троти, че бедните хора са нечестиви по природа, е повлияно от статия във вестника му за млада жена, която се е опитала да удави себе си и детето си, и този мотив се повтаря в кулминацията на книгата, когато Мег е принудена да обмисли същия начин на действие. Това е препратка към Мери Фърли, разорена млада жена, осъдена на смърт през 1844 г. за детеубийство, след като отчаянието ѝ след като не успява да се върне в приюта за бедни, я веди до опит за самоубийство, в който детето ѝ се дави.[5] Този случай предизвика голям обществен дебат в късната пролет на 1844 година. Дикенс участва в общия протест срещу присъдата, която в крайна сметка беше заменена със заточение.[6] Сред другите произведения, вдъхновени от този случай, е стихотворението "Мостът на въздишките“ на Томас Худ.

Управител Кют е карикатура на сър Питър Лори, магистрат от Мидълсекс, управител в местния общински съвет и бивш господар-кмет на Лондон, известен с решителността си да „се бори“ с по-ниските социални класи и тяхното антисоциално поведение.[7] Забележките му по случая с Мери Фърли от 1844 г. са цитирани като едно вдъхновенията на Дикенс за написването на „Звънците“.

Безименният младеж, който се връща към „добрите стари времена“, е препратка към движението „Млада Англия “. Дикенс премахва много от тези препратки преди публикуването.

АдаптацииРедактиране

През 1914 г. книгата е превърната в немия филм „Звънците“, режисиран от Томас Бентли.

Музикална адаптация на Звънците е създадена през 1992 г. от Лиза Кофод и Гай Донат Рийд, с музика от Пол Джонсън. Сценично четене на произведението е организирано в Театър Уъркхаус в Ню Йорк.

Звънците е адаптирана и в 24-минутен пластелинов анимационен филм през 2000 г. от Xyzoo Animation. През 2002 г. той печели наградата Сине Спешъл Джури.

През 2000 г, Колониалният Радиотеатър в Бостън създава пълнометражна радиопродукция на Камбаните. То излиза на CD от Блекстоун Аудио през 2007 г., и е преиздадено от Брилянс Аудио през 2011 г.

През 2004 г. в Сауърхаук Хаус е премиерата на сценичната адаптация на Лес Смит. През 2015 г. Audible издава Камбаните за своите абонати като безплатна аудио книга с коледни пожелания от компанията.

ИзточнициРедактиране

  1. House, Madeline. Preface, p.x. // The Letters of Charles Dickens. Oxford University Press, 2002. ISBN 9780198124757.
  2. а б Forster, John. Chapter V. // The Life of Charles Dickens. Т. vol 4.
  3. Cohen, Jane A. 10. // Charles Dickens and his Original Illustrators. Ohio State University Press, 1980. с. 168.
  4. Slater, Michael. Introduction to The Chimes in Charles Dickens: The Christmas Books, Volume 1.. London, Penguin Classics, 1985. с. 139 – 140.
  5. Gates, Barbara T. Mad Crimes and Sad Histories Chapter 3 at VictorianWeb. // Посетен на 13 February 2008.
  6. Slater, 264
  7. Sanders, Andrew. Dickens's law makers and law breakers: Barnard's Inn and beyond. // Gresham College. Посетен на 23 August 2019.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Chimes“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.