Каменик (дем Въртокоп)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За селото в България вижте Каменик.

Каменик (на гръцки: Πετρία, Петрия, на катаревуса: Πετραία, Петреа, до 1926 година Κάμενικ, Каменик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

Каменик
Πετρία
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Сланица
Надм. височина 60 m
Население 918 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 60 m надморска височина, на около 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 20 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКаменек като българско село.[3]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Каменик (Καμενίκη) има 15 семейства християни.[4]

В началото на XX век Каменик е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Каменикъ има 220 жители българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каменик (Kamenik) има 120 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско училище.[6]

В 1910 година в селото (Κάμενικ) има 134 жители екзархисти и 11 мюсюлмани.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Каменик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Каменик има 71 мъже и 55 жени.[9] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Каменик като село населено със „славяногласни елини“.[10]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каменик има 8 къщи на християни славяни и 11 къщи на християни цигани.[11] В 1926 година името на селото е преведено на Петреа. В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[9]) с 89 бежански семейства и 396 жители бежанци.[12] От 722 души в 1940 година 290 са местни, а останалите бежанци.[2]

Селото е богато. Населението произвежда овошки - праскови и ябълки, и в по-малки количества жито. Частично е развито и краварството.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 126[2] 128[2] 516[2] 722[2] 626[2] 813[2] 786[2] 845[2] 871[2] 921 918

ЛичностиРедактиране

Родени в Каменик

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  4. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780 и 850.
  9. а б „Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)“, архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен 16 декември 2012 
  10. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.