Каменичка Скакавица
Каменичка Скакавица е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
| Каменичка Скакавица | |
 Панорамен изглед от село Каменичка Скакавица | |
  Каменичка Скакавица  Каменичка Скакавица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 50 души[1] (15 март 2024 г.) 2,02 души/km² |
| Землище | 25,07 km² |
| Надм. височина | 1024 m |
| Пощ. код | 2572 |
| Тел. код | 07925 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 35835 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
| Каменичка Скакавица в Общомедия | |
Името си води от водопада, наричан някога Скакавица, на рекичката Каменчица. Намира се на около 500 м южно от Дудевска махала. Водата скачала от височина 4 м - от скала, която по-късно е била разбита за строителен материал. Така водопадът бил унищожен от местните хора. Селото било наречено Каменичка Скакавица, за да се различава от другото кюстендилско село Полска Скакавица.
География
редактиранеСело Каменичка Скакавица се намира в планински район, в географската област Каменица, по северните склонове на Осоговската планина и по възвишението Ротец, между реките Канадзирица и Каменчица Надморска височина при центъра /шосето за Гюешево/ 980 м.
Селото отстои на 18 километра западно от град Кюстендил. През Каменичка Скакавица минава международния път Е 871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка.
Разпръснат тип селище, съставено от махали: Дудувска, Павлевска, Мустракийска, Пилищарска, Шельовска, Чакмаджийска, Гьоларска, Куртинска, Белавска, Чифутска, Център.
Климат: умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: От 1883 г. е към Преколнишка община; от 1934 г. - към община Раненци. От 1978 г. е кметство към Селищна система Гюешево, а от 1983 г. - към Селищна система Гърляно. От 1987 г., след закриването на селищните системи, селото е кметство към Кюстендилска община.
Население
редактиране
Към есента на 2021 г. целогодишно живеят 35 души.
| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1978 | 1984 | 1985 | 1992 | 2001 | 2009 |
| Население | 311 | 440 | 506 | 482 | 488 | 440 | 379 | 386 | 264 | 209 | 239 | 194 | 149 | 105 |
История
редактиранеНяма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от античен некропол и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Каменичка Скакавица е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Скакавица като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 33 ергени и 2 бащини. В регистър от 1576 г. се споменава с името Искакавиче.
През 1866 г. има 22 домакинства със 142 жители. В началото на ХХ век селото има 26397 декара землище, от които 3167 дка ниви, 12548 дка гори, 9556 дка пасища, 1106 дка ливади, 20 дка зеленчукови градини и се отглеждат 443 глави едър и 372 глави дребен добитък. Основен поминък на селяните са земеделието, животновъдството и дърводобива. Развиват се домашните занаяти. В селото имало 2 воденици, 2 кръчми, бакалница и 4 шивачи.
През 1892 г. е открито училище, което се е помещавало в частна къща. а от 1904 г. е в собствена сграда. Училището функционира до 1970 г. Сега в сградата се помещава Кметството.
През 1938 г. са залесени 60 дка с бор в местността „Мартиница“. През 1950 г. е основано читалище „Светлина“, като през 1960 г. е изграден нов читалищен дом.
Селото е електрифицирано през 1946 г. и водоснабдено през 1960 – 1980 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Победа“, което от 1960 г. до 1963 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963-1971 г е към ДЗС Раненци, от 1971-1979 г. - към АПК Раненци, от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ – с.Гърляно. След 1991 г. се извърши ликвидация и връщане на земята на бившите собственици и техните наследници. Голяма част от имотите запустяха.
В Каменичка Скакавица съществуват някои екологични проблеми, въпреки от десетилетие преустановеното дългогодишно извозване на руда със самосвали от Сребърно коло до флотационната фабрика в с. Гюешево. Вреден сив прах се разнася при вятър от близките нерекултивирани хвостохранилища „Гюешево 2,3 - обединено“. Но периодично взиманите почвени проби не показват повишени съдържания на вредни елементи и могат да се отглеждат характерните за района селскостопански култури.
В началото на XXI век, в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция, населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски туризъм и екологично земеделие и животновъдство.
Религии
редактиранеСело Каменичка Скакавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране
- Градището – останки от римска крепост – на около 3 км югоизточно от селото
- Осоговската планина,
- Ждрелото на река Каменчица
- Извор „Светената вода“
Редовни събития
редактиране- на 24 май – събор с курбан в двора на училището;
- на Митровден (Димитровден) – постен курбан.
Родени в Каменичка Скакавица
редактиране- Иван Ваклев (19 век), български хайдутин от четата на Румена войвода.
- Стоян Петров Стойков, партизанин (интернационалист), загинал в бой с италианските фашисти и усташите на Хърватска територия през февруари 1943 г.
- Яков Крайков роден 16 век, първият български издател и книжовник
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 282.
Литература
редактиране- Юбилеен сборник „Българско село“, 1930 г.
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., СбНУ XL, с.369 – 373;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25 и 41 – 42;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с. 26, 79, 84, 85, 87 и 130;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица, Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.24;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора – Кюстендил, с.119 – 124;
- Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г.
- Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“. София , 2019 г., стр. 158.
Бележки
редактиране