Шарл Камий Сен-Санс (на френски: Charles Camille Saint-Saëns) е виден френски композитор, органист, учител и диригент.

Камий Сен-Санс
Camille Saint-Saëns
френски композитор
Роден
Починал
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност Франция
Работилкомпозитор, органист, диригент, учител
Музикална кариера
Стилопера, симфония, класическа музика, Концерт
Инструментиорган, пиано
Активностот 1853 г. до 1921 г.
Подпис
Уебсайт
Камий Сен-Санс в Общомедия

Биография редактиране

Завършва Парижката консерватория през 1848 г. при професорите Франсоа Беноа (орган) и Жак-Фромантал Халеви (композиране). Работи като органист от 1853 до 1877 г., като преподава пиано в школата на Луи Нидермайер (1861 – 1865 година).

Един от организаторите на Националното музикално общество (1871).

Концертира в много страни като пианист и диригент, изпълнявайки предимно собствени творби.

Член на Френския музикален институт, почетен доктор на Университета в Кеймбридж, почетен член на Петербургското отделение на Руското музикално общество (1909).

Произведения редактиране

Опери редактиране

  • „Жълтата принцеса“ (La Princesse Jaune) (1872)
  • „Сребърното звънче“ (Le Timbre d’Argent) (1877)
  • „Самсон и Далила“, (Samson et Dalila), (1877, Ваймар)
  • „Етиен Марсел“ (Étienne Marcel) (1879)
  • „Хенрих VIII“ (Henry VIII) (1883)
  • „Прозерпина“ (Proserpine) (1887)
  • „Асканио“ (Ascanio) (1890)
  • „Фрина“ (Phryné), (1893)[1]
  • „Фредегонда“ (Frédégonde) (1895)
  • „Варвари“ (Les Barbares) (1901)
  • „Андромаха“
  • „Елена“ (Hélène/La creation d’Helene) (1904)
  • „Родоначалникът“ (L’Ancêtre) (1906)
  • Déjanire (1911)
  • „Монако и Париж“ (1911)

Други произведения редактиране

  • 3-та симфония (с орган, 1886)
  • 3-ти концерт (1880)
  • „Интродукция и рондо капричиозо“ (1863) за цигулка и оркестър,
  • 2-ри, 4-ти, 5-и концерт за пиано (1868, 1875, 1896),
  • „Карнавал на животните“ – фантазия за оркестър (1886)
  • Концерт за виолончело и оркестър Op.33 a moll

Литературни произведения редактиране

  • „Portraits et souvenirs“ (1903 г.) – критика.
  • „Хармония и мелодия“ (1885 г.).
  • „Портрети и спомени“ (1899 г.).
  • Под редакцията на Сен-Санс са публикувани Пълни събрани съчинения на Ж. Ф. Рамо, К. В. Глук и др.

Външни препратки редактиране