Камилски дол

село в община Ивайловград, обл. Хасково

Камилски дол е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.

Камилски дол
Църква „Свети Георги“
Църква „Свети Георги“
България
41.5993° с. ш. 26.0555° и. д.
Камилски дол
Област Хасково
41.5993° с. ш. 26.0555° и. д.
Камилски дол
Общи данни
Население47 души[1] (15 март 2024 г.)
1,05 души/km²
Землище45,018 km²
Надм. височина360 m
Пощ. код6571
Тел. код03661
МПС кодХ
ЕКАТТЕ35997
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Ивайловград
Диана Овчарова
(ГЕРБ; 2011)
Камилски дол в Общомедия

География

редактиране
 
Язовир Ивайловград от селото

Село Камилски дол се намира в един от най-крайните ридове на Източните Родопи. Самото село е разположено на удобно било на левия бряг, над долината река Арда, днес в чашата на язовир Ивайловград. Селото отстои северно от град Ивайловград и язовирната стена на язовир Ивайловград. До селото се стига по настилен планински път, кратко разклонение на третокласния път свързващ градовете Любимец и Ивайловград.

До 1934 година името на селoто е Деве дере.[2] Преди Деве дере да бъде освободено и присъединено към България през 1912 г., селото принадлежи административно към Мустафапашенска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 екзархийски български семейства.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Деве дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В селото е изградена през 1840-те църква, наречена „Свети Георги“. Църквата е каменна, голяма трикорабна псевдобазилика. Камбаната е излята през 1895 г. в Одрин.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.

Външни препратки

редактиране