Отваря главното меню

Ка̀нгалич[1] или Каяли (на гръцки: Βραχιά, Врахия, до 1928 Καγιαλή, Каяли[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в област Централна Македония с 645 жители (2001).

Кангалич
Βραχιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Вардария
Надм. височина 3 m
Население 645 души (2001)

ГеографияРедактиране

Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото датира от XV век. В XVII – XVIII век има около 80 къщи.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кайли (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.[4] В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.[5] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.[7]

Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[8]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Каяли (Καγιαλί) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 245 жители (145 мъже и 100 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 28 ученици (26 мъже и 2 жени) и 1 учител.[9]

В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.[10]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).[11] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1920 Кангалич е посочен с 25 къщи на християни славяни и 10 на мюсюлмани турци.[12] Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.[13]

ЛичностиРедактиране

Свързани с Кангалич

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά
  3. а б Официален сайт на бившия дем Вардар
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.140-141.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр.126.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218 – 219.
  8. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  9. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  10. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  12. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928