Кангалич

селище в Гърция

Ка̀нгалич[1] или Каяли (на гръцки: Βραχιά, Врахия, до 1928 година Καγιαλή, Каяли[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в област Централна Македония.

Кангалич
Βραχιά
— село —
Βραχιά Θεσσαλονίκης.jpg
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДелта
Географска областВардария
Надм. височина3 m
Население557 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото датира от XV век. В XVII – XVIII век има около 80 къщи.[3] Името Каяли на турски означава Скалисто. Около Кангалич е имало много блата, тъй като селището се намира между две малки ръкава на Вардар, докато трети премина през самото село. Жителите му страдат от липса на здравословна питейна вода и ползват водите на реката, която филтрират.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кайли (Kaïli), Камбанийска епархия, живеят 420 гърци.[5] В края на XIX век селото е чифлик на Талат бей. Селяните отглеждат овес, ечемик, ръж, царевица, сусам, зеленчуци, както и отглеждали биволи, коне, крави и овце. Те също така ловят риба във водите на Вардар и Долното езеро.[4]

В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.[6] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кангалич (Kangalitch) живеят 480 българи екзархисти.[8]

Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[9]

Според гръцки данни при преброяването от 1905 година селището има 222 жители елинофони и славофони, а също и цигани мюсюлмани.[10]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Каяли (Καγιαλί) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 245 жители (145 мъже и 100 жени) с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 28 ученици (26 мъже и 2 жени) и 1 учител.[11]

В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.[12]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кангалич (Кангалић) има 25 къщи славяни християни и 10 къщи турци.[14] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.[15]

Преброявания
  • 2001 година - 645 жители
  • 2011 година - 557 жители

ЛичностиРедактиране

Свързани с Кангалич

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б Официален сайт на бившия дем Вардар, архив на оригинала от 29 април 2009, https://web.archive.org/web/20090429081143/http://www.dimos-axiou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=64&Itemid=65, посетен на 2009-06-02 
  4. а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 49. (на гръцки)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140-141.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
  9. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  10. Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 50. (на гръцки)
  11. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30