Кандо Кандов
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 19:35, 25 януари 2019 (UTC). |  |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, посочване на източници за отделните твърдения. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Кандо Николов Кандов е роден на 19 март 1902 г. в гр. Добрич в чиновническо семейство. Баща му, Никола Кандов е бил ветеринарен фелдшер. Той е вторият от седемте деца на семейството, по-големият му брат е Цено Кандов – заслужил артист. Поради войните и окупацията на Добруджа баща му е местен в различни градове на служба, а с него и цялото семейство. Поради това К. Кандов е учил в Добрич, Каварна, Варна, Деде Агач, Гюмюрджина, Софлу, пак в Добрич и завършва педагогическото училище в гр. Лом в 1922 г.
| Кандо Кандов | |
| български логопед и педагог | |
 | |
| Роден | Кандо Николов Кандов
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Кандо Кандов в Общомедия | |
От 1922 до 1924 година е учител в с. Девня. След това продължава образованието си в Софийския университет в специалност педагогика и филосифия, но се налага да напусне поради проблеми със самоиздръжката си. Четири години работи и се подготвя в института за глухонеми във Варна и през 1931 г. полага държавен изпит за учител-специалист по обучението на глухи деца. Посещава училища за глухи в Прага, Будапеща и Виена. 1936 г. е поканен да открие училище за бавноразвиващи се деца в Русе, а на следващата 1937 г. е назначен за учител в Училището за глухи в София и е командирован на специализация в Берлин, където остава до май 1938 г. Специализира в училища и социални заведения за глухи в Лайпциг, Щетин, Бреслау, Лигниц. При завръщането си се запознава с бъдещата си съпруга Надежда Илиева, завършила Пражката консерватория пианистка, дъщеря на художника Харалампи Илиев и чешката пианистка Олга Херолдова Илиева. През 1939 г. се ражда единствения им син – Николай Кандов.
От 1941 до 1945 година е директор на училището за глухи в София. 45-а е уволнен от новата власт. 1947 – 49 е кметски представител и председател на временната управа на Първи софийски район, после е референт и началник на отд. „Социални грижи“ при СГНС.
Кандо Кандов е основоположник и директор на първото логопедическо училище в България – от 1954 до 1962. По съвместителство завежда Логопедическия кабинет при Градския психоневрологичен диспансер. Участва в подготовката на учителите-дефектолози в Института за усъвършенстване на учителите и като хоноруван преподавател при Неврологичната клиника в Института за усъвършенстване на лекарите.
През септември 1962 г. излиза в пенсия и наново постъпва на длъжност в Централния съвет на Съюза на глухите в България, като завеждащ сектора по културно-масовата работа сред глухите.
На 9 юни 1938 г. К. Кандов сключва брак с Надежда Илиева, дъщеря на българския художник Харалампи Илиев, учил в Пражката Художествана академия при Юлиус Маржак и чехкинята Олга Херолдова, завършила Пражката консерватория. На 16 март 1939 се ражда синът им Николай Кандов.
Проф. Кандо Кандов дълги години е доайенът на българските сурдопедагози и логопеди, а неговия живот е посветен на каузата на нечуващите и хората с увреден слух. Негова мотивираща фраза е „Глухотата не е оправдание. Когато се работи истински, от сърце – успехите са налице...“
-
Кандо Кандов като млад -
Проф. Кандо Кандов на 40 -
Проф. Кандо Кандов на 60 -
Проф. Кандо Кандов на 80
Статии редактиране