Канонир (на немски: Kanonier от на френски: canonnier) e редник артилерист в Руската империя до 1917 г., буквално топчия.

Канонир и Фейерверкер от Гвардейската Пеша Артилерия, 1809 – 1810.[1]
От Гатчина на японския фронт, в Манджурия, за война с японците тръгва 23-та артилерийска бригада, зимата на 1904 г., по молба на фотокореспондента Виктор Була канонирите картинно са се построили за официална снимка.

История редактиране

Морския Устав на Руския флот от 1720 г. определя броя канонири на кораба в зависимост от неговия ранг и число на оръдията:

ранг на кораба брой оръдия брой канонири
1 90 60
1 80 50
2 76 40
3 66 35
3 50 30
4 32 20
4 16 12
4 14 8

Според съотношението на броя оръдия и канонирите, може да се каже, че на три оръдия има примерно два канонира. Следователно канонирите са се занимавали със зареждането, прицелването и производството на изстрела, а наката на оръдията на място, охлаждането и почистването на цевта след изстрел е задължение на войниците. Матросите нямат отношение към оръдията.

Капрал от канонирите е младши подофицер артилерист, командир на канонирите.

Сержант от канонирите е старши артилерийски подофицер. На големите кораби е началник на всички редници артилеристи. На малките кораби длъжността на сержанта се заема от капрали.

Източници редактиране

  1. Висковатов А.В.:Историческое описание||16|2150|Канонир и Фейерверкер Гвардейской Пешей Артиллерии, 1809 – 1810.

Литература редактиране

  • КАНОНИР//Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 – 1940.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Канонир“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​