Канте Габриели
Канте Габриели (на италиански: Cante Gabrielli; Cante dei Gabrielli di Gubbio; * ок. 1260 в Губио; † ок. 1335 в Губио) е италиански политик, кондотиер и синьор на Губио от 13 и 14 век. Неговата резиденция е дворецът Palazzo del Capitano del Popolo, Palazzo di Cante Gabrielli в Губио.[1]
Канте Габриели | |
кондотиер и синьор на Губио | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | не по-рано от 1250 г.
|
Починал | не по-рано от октомври 1322 г.
Губио |
Семейство | |
Династия | Габриели |
Потомци | Чиара, Якопо, Маргерита Габриели |
Канте Габриели е от фамилята Габриели от Губио в Умбрия. Той става подестà на Флоренция (1298), народен капитан на Гвелфите, гонфалониере понтифицио, синьор на Губио, Пергола и Кантиано. Герой е от Божествената комедия на Данте Алигиери.
Деца
редактиранеКанте Габриели има децата:
Литература
редактиране- Daniel E. Bornstein. Dino Compagni's Chronicle of Florence. Philadelphia, PA: University of Pennsylvanya Press, 1986
- Thomas Caldecot Chubb. Dante and his world. Boston, MA: Little, Brown and Company, 1966
- William Anderson. Dante the maker. Brooklyn, NY: S4N Books, 2010
- G. Degli Azzi Vitelleschi, I Gabrielli da Gubbio e i Trinci da Foligno nella storia della Repubblica fiorentina, in „Bollettino della R. Deputazione di storia patria per l'Umbria“, XIV (1908), p. 300
- G. Franceschini, Gubbio dal Comune alla signoria dei Montefeltro, in Storia e arte in Umbria nell'età comunale, Atti del Convegno (Gubbio 1968), Perugia 1971, pp. 367 – 376;
- Andrew Pawlowski, Dante on the steps of immortality, Folkestone 1997
- Giovanni Ciappelli, voce Cante Gabrielli, in Dizionario Biografico degli Italiani, Istituto della Enciclopedia Italiana, Treccani, vol. LI, Roma 1998
- Dino Compagni. Chronique des événements survenant à son époque. Présenté et traduit par Patrick Mula. Grenoble: Ellug, 2002
Източници
редактиране- ↑ Дворецът на Канте Габриели в Губио, архив на оригинала от 28 август 2015, https://web.archive.org/web/20150828182200/http://guide.travelitalia.com/it/guide/gubbio/palazzo-del-capitano-del-popolo-gubbio/, посетен на 2 юни 2016