Отваря главното меню

Кара̀йотица[1] или Карь̀отица или Кариотица (на гръцки: Καρυώτισσα, Кариотиса) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 1999 души (2001).

Карайотица
Καρυώτισσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 2 m
Население 1999 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на пет километра североизточно от Кадиново (Галатадес) и на седем километра западно от демовия център град Енидже Вардар (Яница).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Старото село е било разположено на брега на Ениджевардарското езеро, на пет километра южно от сегашното.

Към 1527-1532 година Карайотиса е вакъф на потомци на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 111 ханета и 13 неженени мъже.[2]

В началото на XX век Карайотица е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Карайотица (Врастия) брои 120 жители българи и 30 цигани.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карайотица (Karayotitza) има 176 българи патриаршисти гъркомани.[4] В селото има църква „Св. Лука“ или „Св. Богородица“, която днес се намира извън самото село[5].

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи... На 18 януари 1907 задържах ятак на българите в гората на Кариотица, като знаех отпреди, че щеше да мине оттам.[6]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Кариотица (Карич), 2/III, 3 1/2 ч. от Аларя. Всичко 43 къщи: 14 български екзархийски, 8 български патриаршистки, 12 турски и 9 цигански – всички чифлик. Поминъкът е земеделие и малко пчеларство и рогозинарство. Черквата и вакъфското училище – в ръцете на гъркоманите. За първа година се отваря българско училище. За училищно помещение служи една стаица земница без таван, с огнище, големина 3Х3Х2 m, с две малки прозорчета без стъкла. В него живее и учителят.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Карайотица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1920 година Кариотица има 293 жители. Българското му население се изселва и на негово място са настанени тракийски гърци бежанци от село Неохори, околия Деркос.[9] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 244 бежански семейства с 823 души.[10] След пресушаването на Ениджевардарското езеро в средата на 30-те години селото се оживява.

ЛичностиРедактиране

Родени в Карайотица
  •   Димитър Георгев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[11]
  •   Мицо Свирков – Глувиот (1877 – 1973), селски куриер на ВМОРО
  •   Теодорос Милидис (р.1951), гръцки политик от Нова демокрация[12]
  •   Христо Георгиев (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[13]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 130-131.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  5. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.493.
  6. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  7. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.
  9. Кариотица на сайта на Дем Александър Велики
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 143.
  12. Νέα Δημοκρατία
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 172.