Отваря главното меню

Каракалпакстан (на узбекски: Qoraqalpog`iston Respublikasi) е автономна република в Узбекистан. Площ 166 600 km² (най-голяма по територия в Узбекистан, 37,19% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 842 400 души[1] (10-то място по население в Узбекистан, 5,5% от нейното население). Столица град Нукус. Разстояние от Ташкент до Нукус 1255 km.

Каракалпакстан
Qaraqalpaqstan
Знаме
      
Герб
Каракалпакстан в УзбекистанКаракалпакстан в Узбекистан
Страна  Узбекистан
Адм. център Нукус
Площ 166 600 km²
Население (2019) 1 842 400 души
11,1 души/km²
Езици каракалпакски, узбекски
Каракалпакстан в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Най-старият град в Каракалпакстан е Турткул, който е признат за такъв през 1873 г. Всичките останали 11 града в републиката са обявени за градове по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (Ходжейли и Чимбай) до 1986 г. (Халкабад). Ва 16 февруари 1925 г. е създадена Каракалпакската автономна област в състава на РСФСР, която на 20 март 1932 г. е преобразувана в Каракалпакска АССР, но остава в рамките на РСФСР. На 5 декември 1936 г. Каракалпакската АССР е извадена от състава на РСФСР и е присъединена към територията на Узбекската ССР. На 9 януари 1992 г. е преобразувана в Република Каракалпакстан и е част от независима Република Узбекистан.

Географска характеристикаРедактиране

Република Каракалпакстан е разположена в западната част на Узбекистан. На юг граничи с Туркменистан, на запад, север и североизток – с Мангистауска, Актобенска и Къзълординска област на Казахстан, на изток – с Навойска област и на югоизток – с Бухарска и Хорезъмска област. В тези си граници заема площ от 166 600 km² (най-голямата по територия административна единица в Узбекистан, 37,19% от нейната площ). Дължина от запад на изток 510 km, ширина от север на юг 390 km.[2]

Каракалпакстан заема северозападната част на пустинята Къзълкум, югоизточната част на полупустинното плато Устюрт и делтата на река Амударя. На територията на републиката се намира южната, почти пресъхнала част на Аралско море. Северозападната част на пустинята Къзълкум представлява обширна плоска равнина, с височина от 75 до 100 m, леко наклонена на северозапад към Аралско море и заета предимно с дълги и ниски пясъчни валове и бархани. Над нея се издигат уединени ниски масиви и възвишения, най-високо от които е възвишението Султануиздаг (на около 70 km югоизточно от град Нукус) с максимална височина връх Ашчътау 478 m (42°08′25″ с. ш. 60°25′17″ и. д. / 42.140278° с. ш. 60.421389° и. д.), най-високата точка на републиката. В делтата на Амударя има множество протоци, ръкави, малки езера, обширни райони обрасли с тръстика и заблатени пространства. Напояваните земи и изградените напоителни канали са повече покрай дясната част на делтата. На запад се издига полупустинното плато Устюрт , с височина до 292 m във възвишението Карабаур. Платото се спуска със стръмен откос, т.н. „чинк“ на изток към Аралско море и делтата на Амударя. На югоизток от Устюрт е разположена северната половина на Саръкамъшката котловина.[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително студена и безснежна зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -4,9°С на юг до -7,6°С на север, а средна юлска съответно 28,2°С и 26°С. Годишната сума на валежите е около 110 mm и падат предимно през зимата и пролетта. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 194 до 214 денонощия и е благоприятен за отглеждане на памук.[2]

Единствената река в Каракалпакстан е Амударя (долното ѝ течение), която на 100 km преди устието си се разделя на ръкави и образува обширна делта. През последните години делтата на реката нараства за сметка на отдръпването на бреговете на Аралско море. Водите на Амударя почти на 100% се използват за напояване и на много места бреговете ѝ са коригирани. По време на пълноводие тя често мени коритото си, като размива бреговете си, а през пролетта по време на топенето на ледовете се задръства, излиза от бреговете си и залива обширни пространства. Във връзка с маковото използване на водите ѝ в горното и средно течение, оттокът ѝ в Аралско море е силно намалял.[2]

Почвите в долината и делтата на Амударя са сиви ливадни, в пустинята Къзълкум – сиви пясъчни, а на платото Устюрт – сивокафяви, такири и солончаци. Пясъчните пространства на Къзълкум са покрити с рядка тревисто-храстова и пустинна растителност (острица, ксерофилни житни треви, пелин, джузгун и др.), и ниска дървесна – саксаул. В делтата на Амударя виреят топола туранга, джида, тамариск, тръстика и др. Пустинните райони са обиталище на влечуги (змии, гущери), гризачи (лалугер, пясъчна мишка), едри бозайници (джейран, вълк, лисица), птици (саксаулна сойка, беркут, дропла, чучулига), паякообразни (скорпион, фаланга). Животинският свят в делтата на Амударя е много по-богат: птици – фазан, патица, гъска, баклан, бекас, бозайници – чакал, камъшова котка, вълк, лисица, заек, дива свиня и др.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Република Каракалпакстан област е наброявало 1 842 400 души (5,5% от населението на Узбекистан). Гъстота 11,06 души/km². Градско население 32%. Етнически състав: узбеки 32,82%, каракалпаки 32,1%, казахи 26,29%, туркмени 4,97%, руснаци 1,64% и др. Каракалпаките в миналото са били номади скотовъдци и рибари и за пръв път се споменава за тях през 16 век. Културата на този етнос се е изгубила по време на съветския период, когато има голяма асимилация на етноси. Говорят каракалпакски език, който е близък до узбекския и казахския език. По времето на Съветския съюз е базиран на кирилицата, а от от 1996 г. насам – на латиницата.[3]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Република Каракалпакстан се дели на 14 административни района (тумана), 12 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение и 26 селища от градски тип.[4][1]

 
Административно-териториално деление на Република Каракалпакстан
Административно-териториално деление на Република Каракалпакстан към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Нукус
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с републиканско подчинение
1.Нукус 22 316 300 гр. Нукус 316 300 - Каратау
2.Тахиаташ 16 64 138 гр. Тахиаташ 64 138 22
Административен район
(туман)
1.Амударински 1 020 186 800 гр. Мангит 48 400 85 Джумуртау, Киличбай, Кипчак, Китай
2.Берунийски 9 530 178 500 гр. Беруни 66 019 138 Булиш
4.Еликалински 5 420 148 000 гр. Бустан 12 600 140
8.Канлъкулски 740 48 700 сгт Канлъкул 10 700 85
10.Караузякски 5 890 51 200 сгт Караузяк 29 182 80
5.Кегейлийски 2 210 87 400 сгт Кегейли 32 800 41 гр. Халкабад Казанкеткен
9.Кунградски 76 000 124 400 гр. Кунград 80 090 134 Акшолак, Алтънкул, Елабад, Жаслик, Каракалпакия, Кубла-Устюрт
6.Муйнакски 37 880 30 400 гр. Муйнак 13 500 228
7.Нукуски 950 46 500 сгт Акмангит 10 100 18
12.Тахтакупърски 21 120 39 200 сгт Тахтакупър 16 700 107
13.Турткулски 74 800 201 200 гр. Турткул 50 800 173 Амирабад, Мискин, Нурли-Йул, Тазабог, Турманкули
14.Ходжейлински 570 188 300 гр. Ходжейли 104 589 38 Водник, Найманкул
3.Чимбайски 2 200 111 800 гр. Чимбай 39 571 56 Айтеке
11.Шуманайски 780 54 400 гр. Шуманай 11 400 90

ИкономикаРедактиране

Икономиката на региона преди е зависела основно от риболова, но сега се отглеждат най-вече памук, ориз и пъпеши. ВЕЦ-ът построен по съветско време по течението на Амударя е също с важно значение за Каракалпакстан. Делтата на Амударя е била гъсто населена в миналото, като е поддържала напоени близките земеделски площи. По времето на Хорезъм тази територия е процъфтявала. Постепенното изменение на климата през вековете и екологичната катастрофа с Аралско море променят ситуацията за този регион.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране