Каракалпакстан
Каракалпакстан (на узбекски: Qoraqalpog`iston Respublikasi) е автономна република в Узбекистан. Площта ѝ е 166 600 km² (най-голяма по територия в Узбекистан, 37,19% от нейната площ). Населението към 1 януари 2019 г. е 1 842 400 души[1] (на 10-о място по население в Узбекистан, 5,5% от нейното население). Столицата ѝ е град Нукус. Разстоянието от Ташкент до Нукус е 1255 km.
Каракалпакстан Qaraqalpaqstan | |
Административно деление на Узбекистан | |
Каракалпакстан в Узбекистан | |
Страна | Узбекистан |
---|---|
Адм. център | Нукус |
Площ | 166 600 km² |
Население | 1 842 400 души (2019) 11,1 души/km² |
Езици | каракалпакски, узбекски |
Официален сайт | sovminrk.gov.uz/lang/en/ |
Каракалпакстан в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНай-старият град в Каракалпакстан е Турткул, който е признат за такъв през 1873 г. Всичките останали 11 града в републиката са обявени за градове по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (Ходжейли и Чимбай) до 1986 г. (Халкабад). Ва 16 февруари 1925 г. е създадена Каракалпакската автономна област в състава на РСФСР, която на 20 март 1932 г. е преобразувана в Каракалпакска АССР, но остава в рамките на РСФСР. На 5 декември 1936 г. Каракалпакската АССР е извадена от състава на РСФСР и е присъединена към територията на Узбекската ССР. На 9 януари 1992 г. е преобразувана в Република Каракалпакстан и е част от независима Република Узбекистан.
Географска характеристика
редактиранеРепублика Каракалпакстан е разположена в западната част на Узбекистан. На юг граничи с Туркменистан, на запад, север и североизток – с Мангистауска, Актобенска и Къзълординска област на Казахстан, на изток – с Навойска област и на югоизток – с Бухарска и Хорезъмска област. В тези си граници заема площ от 166 600 km² (най-голямата по територия административна единица в Узбекистан, 37,19% от нейната площ). Дължина от запад на изток 510 km, ширина от север на юг 390 km.[2]
Каракалпакстан заема северозападната част на пустинята Къзълкум, югоизточната част на полупустинното плато Устюрт и делтата на река Амударя. На територията на републиката се намира южната, почти пресъхнала част на Аралско море. Северозападната част на пустинята Къзълкум представлява обширна плоска равнина, с височина от 75 до 100 m, леко наклонена на северозапад към Аралско море и заета предимно с дълги и ниски пясъчни валове и бархани. Над нея се издигат уединени ниски масиви и възвишения, най-високо от които е възвишението Султануиздаг (на около 70 km югоизточно от град Нукус) с максимална височина връх Ашчътау 478 m ( ), най-високата точка на републиката. В делтата на Амударя има множество протоци, ръкави, малки езера, обширни райони обрасли с тръстика и заблатени пространства. Напояваните земи и изградените напоителни канали са повече покрай дясната част на делтата. На запад се издига полупустинното плато Устюрт, с височина до 292 m във възвишението Карабаур. Платото се спуска със стръмен откос, т.нар. „чинк“ на изток към Аралско море и делтата на Амударя. На югоизток от Устюрт е разположена северната половина на Саръкамъшката котловина.[2]
Климатът е рязко континентален със сравнително студена и безснежна зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -4,9 °C на юг до -7,6 °C на север, а средна юлска съответно 28,2 °C и 26 °C. Годишната сума на валежите е около 110 mm и падат предимно през зимата и пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 194 до 214 денонощия и е благоприятен за отглеждане на памук.[2]
Единствената река в Каракалпакстан е Амударя (долното ѝ течение), която на 100 km преди устието си се разделя на ръкави и образува обширна делта. През последните години делтата на реката нараства за сметка на отдръпването на бреговете на Аралско море. Водите на Амударя почти на 100% се използват за напояване и на много места бреговете ѝ са коригирани. По време на пълноводие тя често мени коритото си, като размива бреговете си, а през пролетта по време на топенето на ледовете се задръства, излиза от бреговете си и залива обширни пространства. Във връзка с маковото използване на водите ѝ в горното и средно течение, оттокът ѝ в Аралско море е силно намалял.[2]
Почвите в долината и делтата на Амударя са сиви ливадни, в пустинята Къзълкум – сиви пясъчни, а на платото Устюрт – сивокафяви, такири и солончаци. Пясъчните пространства на Къзълкум са покрити с рядка тревисто-храстова и пустинна растителност (острица, ксерофилни житни треви, пелин, джузгун и др.), и ниска дървесна – саксаул. В делтата на Амударя виреят топола туранга, джида, тамариск, тръстика и др. Пустинните райони са обиталище на влечуги (змии, гущери), гризачи (лалугер, пясъчна мишка), едри бозайници (джейран, вълк, лисица), птици (саксаулна сойка, беркут, дропла, чучулига), паякообразни (скорпион, фаланга). Животинският свят в делтата на Амударя е много по-богат: птици – фазан, патица, гъска, баклан, бекас, бозайници – чакал, камъшова котка, вълк, лисица, заек, дива свиня и др.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Република Каракалпакстан област е наброявало 1 842 400 души (5,5% от населението на Узбекистан). Гъстота 11,06 души/km². Градско население 32%. Етнически състав: узбеки 32,82%, каракалпаки 32,1%, казахи 26,29%, туркмени 4,97%, руснаци 1,64% и др. Каракалпаките в миналото са били номади скотовъдци и рибари и за пръв път се споменава за тях през 16 век. Културата на този етнос се е изгубила по време на съветския период, когато има голяма асимилация на етноси. Говорят каракалпакски език, който е близък до узбекския и казахския език. По времето на Съветския съюз е базиран на кирилицата, а от 1996 г. насам – на латиницата.[3]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Република Каракалпакстан се дели на 14 административни района (тумана), 12 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение и 26 селища от градски тип.[1][4]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Нукус (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с републиканско подчинение | ||||||
1. Нукус | 22 | 316 300 | гр. Нукус | 316 300 | - | Каратау |
2. Тахиаташ | 16 | 64 138 | гр. Тахиаташ | 64 138 | 22 | |
Административен район (туман) |
||||||
1. Амударински | 1020 | 186 800 | гр. Мангит | 48 400 | 85 | Джумуртау, Киличбай, Кипчак, Китай |
2. Берунийски | 9530 | 178 500 | гр. Беруни | 66 019 | 138 | Булиш |
4. Еликалински | 5420 | 148 000 | гр. Бустан | 12 600 | 140 | |
8. Канлъкулски | 740 | 48 700 | сгт Канлъкул | 10 700 | 85 | |
10. Караузякски | 5890 | 51 200 | сгт Караузяк | 29 182 | 80 | |
5. Кегейлийски | 2210 | 87 400 | сгт Кегейли | 32 800 | 41 | гр. Халкабад Казанкеткен |
9. Кунградски | 76 000 | 124 400 | гр. Кунград | 80 090 | 134 | Акшолак, Алтънкул, Елабад, Жаслик, Каракалпакия, Кубла-Устюрт |
6. Муйнакски | 37 880 | 30 400 | гр. Муйнак | 13 500 | 228 | |
7. Нукуски | 950 | 46 500 | сгт Акмангит | 10 100 | 18 | |
12. Тахтакупърски | 21 120 | 39 200 | сгт Тахтакупър | 16 700 | 107 | |
13. Турткулски | 74 800 | 201 200 | гр. Турткул | 50 800 | 173 | Амирабад, Мискин, Нурли-Йул, Тазабог, Турманкули |
14. Ходжейлински | 570 | 188 300 | гр. Ходжейли | 104 589 | 38 | Водник, Найманкул |
3. Чимбайски | 2200 | 111 800 | гр. Чимбай | 39 571 | 56 | Айтеке |
11. Шуманайски | 780 | 54 400 | гр. Шуманай | 11 400 | 90 |
Икономика
редактиранеИкономиката на региона преди е зависела основно от риболова, но сега се отглеждат най-вече памук, ориз и пъпеши. ВЕЦ-ът построен по съветско време по течението на Амударя е също с важно значение за Каракалпакстан. Делтата на Амударя е била гъсто населена в миналото, като е поддържала напоени близките земеделски площи. По времето на Хорезъм тази територия е процъфтявала. Постепенното изменение на климата през вековете и екологичната катастрофа с Аралско море променят ситуацията за този регион.
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Каракалпакстан онлайн Архив на оригинала от 2018-10-22 в Wayback Machine..
Източници
редактиране- ↑ а б Давлат классификаторлари[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Каракалпакская АССР, т. 11, стр. 380 – 384
- ↑ Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005, State Statistical Committee, Tashkent, 2006 ((ru)).
- ↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан