Каранасуф
Каранасуф (на румънски: Istria, старо Caranasuf) е село в Румъния, център на община в окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Каранасуф Istria | |
— село — | |
Българската църква „Свети Никола“ | |
Страна | Румъния |
---|---|
Окръг | Кюстенджа |
Надм. височина | 5 m |
Население | 1438 души (2002) |
Пощенски код | 907155 |
Каранасуф в Общомедия |
История
редактиранеКаранасуф е старо село в Северна Добруджа, в миналото населявано от българи. Селото днес е прекръстено на Истрия на името на античния град Истрия, чиито развалини се намират в съседство.
В 1856–1859 година местните българи вдигат църквата „Свети Никола“ известна днес и с името „Света Троица“. След Берлинския договор през 1879 година селото попада в Кралство Румъния. По време на Първата световна война през 1916–1917 година селото е окупирано от Трета българска армия и е обект на особен интерес за Научната експедиция в Добруджа със своето средновековно укрепление, в което са намерени преупотребени като строителен материал каменни надписи на старогръцки и латински език.[1]
Според данни в пресата през 1917 г. жители на Каранасуф отправят писмо до министър-председателя на Царство България Теодор Теодоров, в което писмено изказват своето негодувание срещу опитите да се представи техния край като населен с небългарско мнозинство.[2] Запазени са и именната на десетки местни дарители на Народо-спомагателния фонд „Добруджа“ от същия период.[3]
Българското население на Каранасуф се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година Крайовска спогодба.
Личности
редактиране- Родени в Каранасуф
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3
- ↑ Добруджа - издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 5 от 6 юли 1917. стр.3
- ↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 14 от 27 юли 1917, стр.3
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 172
- ↑ Напусна ни проф. д-р Стефан Тодоров // Архивиран от оригинала на 2021-04-12. Посетен на 2021-04-12.