Караново (област Бургас)

селище в България
(пренасочване от Караново (Област Бургас))
За другото българско село вижте Караново (Област Сливен).

Кара̀ново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

Караново
Общи данни
Население868 души[1] (15 декември 2023 г.)
29,9 души/km²
Землище29,019 km²
Надм. височина208 m
Пощ. код8532
Тел. код05538
МПС кодА
ЕКАТТЕ36381
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Николай Радков Ненков (ГЕРБ)

География редактиране

Село Караново се намира на около 7 km югозападно от общинския център град Айтос и 17 km източно от град Карнобат. Разположено е в източното подножие на възвишението Хисар.

Климатът е преходноконтинентален с морско климатично влияние. Почвите в землището са предимно смолници и ранкери[2].[3]

През Караново минава третокласният републикански път III-539, който на североизток води до Айтос, а на юг покрай село Винарско и през село Вратица – към село Трояново и по-нататък до град Средец. Надморската височина в центъра на Караново при църквата е около 204 m, нараства към северозападния му край до около 240 m, а към югоизточния намалява до около 180 m.

В землището на село Караново към януари 2020 г. има регистрирани 4 малки язовира (микроязовира).[4]

Населението на село Караново[5], наброявало 1169 души към 1934 г., 1175 – към 1946 г., 996 – към 1992 г., намалява поради миграция до 474 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 409 лица, за 325 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 4 – към „ромска“, за 29 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.[6]

Поминъкът на населението се основава на зърнопроизводство, отглеждане на технически култури (слънчоглед, захарно цвекло), лозарство, овощарство, овцевъдство, козевъдство, свиневъдство.[3]

История редактиране

През землището на Караново е преминавал древният път „Джеде" за Бургас, Несебър и Цариград. Предполага се, че селото е съществувало още през първата половина на 9 век под името Караново (вероятно на името на хан Крум, наричан Каран). Споменава се в османотурски документи от 16 век с името Азаблу, от 1676 г. – като Азаблъ.[3]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Азаплии. Преименувано е на Караново през 1934 г.[7][3][8]

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Азаплии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В селото е имало килийно училище, начално училище от 1875 г., впоследствие основно училище с интернат[10].[11] През 2007 г. основното училище „Д-р Петър Берон“ в Караново е закрито. Документацията му се съхранява в основно училище „Христо Ботев“, село Пирне.[12]

В периода 1941 – 1947 г. в Караново е имало Допълнително земеделско училище (ДЗУ).[13]

От периода 1945 – 1958 г. в Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червена звезда“ – с. Караново, Бургаско[14], а за периода 1959 – 1996 г. – документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Левски“ – с. Караново, Бургаско. В списъка на фондове от масив „C“ на архива за ОТКЗС „Васил Левски“ – с. Караново (фонд 842, Промени в наименованието на фондообразувателя) са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които ОТКЗС преминава:

  • ОТКЗС „Васил Левски“ – с. Караново, Бургаско (1959 – 1971);
  • Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Айтос, клоново стопанство – с. Караново, Бургаско (1971 – 1973);
  • АПК – Айтос, производствен участък – с. Караново, Бургаско (1979 – 1985);
  • АПК – Айтос, смесена бригада – с. Караново, Бургаско (1985 – 1989);
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Караново, Бургаско (1989 – 1992);
  • Производствена кооперация – с. Караново, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на Производствена кооперация – с. Караново, Бургаско (1992 – 1995).

Обществени институции редактиране

Село Караново към 2020 г. е център на кметство Караново.[15][16]

В селото към 2020 г. има:

Културни и природни забележителности редактиране

В двора на детската градина има паметник, посветен на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г. с надпис: „В памет на загиналите в Отечествената война от село Караново“; „В памет на загиналите антифашисти от с. Караново“, както и списък на загиналите.[20]

На стената на кметството има паметна плоча от черен мрамор, посветена на загиналите в Балканската и Първата световна войни. На плочата е изобразен кръст за храброст и надпис: „Загинали за родината от с. Караново ок. Айтоска“; „Слава на героитҌ“. Има списък на загиналите.[20]

Личности редактиране

Редовни събития редактиране

  • Всяка година има панаир.
  • Организира се селски събор на празника на селото – 21 ноември.

Източници и бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 0,1 до 0,4 m, намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност.
  3. а б в г д е Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2260, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл; Караново
  5. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Караново, общ. Айтос, обл. Бургас
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., ...
  7. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 142.
  8. Справка за с. Караново, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 138 и 836.
  10. ibl.bas.bg
  11. Енциклопедия „България“, том 3, стр. 342, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  12. Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас, Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Основно училище „Д-р Петър Берон“, село Караново, Заповед № РД-14-159 от 12 юни 2007 г.
  13. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 281, Допълнително земеделско училище (ДЗУ) – с. Караново, Бургаско
  14. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 510, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Червена звезда“ – с. Караново, Бургаско
  15. Справка за събитията за кметство Караново, общ. Айтос
  16. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Караново
  17. Детайлна информация за читалище „Петър Житаров – 1928 г.“, село Караново, община Айтос, област Бургас
  18. Национален регистър на храмовете в Република България, Караново, област Бургас
  19. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8532 Караново // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-04-01.
  20. а б Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; Караново (към 2020 г.)