Кара̀нци е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Каранци
Каранци – изглед от северозапад
Каранци – изглед от северозапад
Общи данни
Население 279 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,437 km²
Надм. височина 101 m
Пощ. код 5188
Тел. код 061406
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 36405
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Каранци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Каранци се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 34 km северно от град Велико Търново и 4 – 5 km североизточно от град Полски Тръмбеш, край десния бряг на река Янтра. Южно покрай село Каранци минава третокласният Републикански път III-407, който на запад води отвъд Янтра към връзка с първокласния Републикански път I-5 – част от Европейски транспортен коридор Е85, и Полски Тръмбеш, а на изток през селата Орловец, Виноград, Лозен, Горски Сеновец и Царски извор – към град Стражица. Климатът е умереноконтинентален, почвите са главно алувиално-ливадни и ерозирани излужени черноземни.[1]

Надморската височина на площада в центъра на селото е около 112 m и достига около 125 m в южната му и най-висока част, където са разположени селските гробища.

В село Каранци има разкрити кариери за добив на строителен камък, които към 2019 г. не се експлоатират.[2][3]

Населението на село Каранци[4] наброява 1433 души към 1934 г. и 1543 – към 1946 г., след което постоянно намалява – до 706 към 1985 г. и относително по-бавно до 238 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 302 лица, за 190 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 8 – към „турска“, за 17 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[5]

ИсторияРедактиране

Името на селото към 1878 г. е Карамца̀.[6] Променено е на Кара̀нци през 1934 г.[7]

В района на Каранци има 4 могили от римско време (разкрити са керамични пещи за глинени съдове) и следи от римско селище. Каранци е старо българско селище. В турски документи от XV век се споменава с името Яйджилар, от XVII век – като Кара Мустафа. През Възраждането населението е с будно национално съзнание.[1]

Историческите данни сочат, че именно оттук е вървял старият римски път от античния град Нове за Марцианопол, Никополис ад Иструм, Сексагинта Приста и Каранци е бил кръстопътят на пътищата. Има останки от римския път във всички посоки на землището на селото.

Каранци е селище, основано вероятно от даките. Около селището е имало укрепено градище[8].

По време на османската власт е имало голям чифлик, собственост на бея на град Бяла където са се отглеждали много овце.

През Възраждането населението е участвало активно в обявяването на независимата българска екзархия.

В района е действал хайдутинът Кольо Черния, посечен от турците по време на Априлското въстание в местността Ялията около река Янтра.

Къщите са построени в интересен възрожденски стил.

За църковното настоятелство при църквата „Свети Димитър“ се съхраняват документи от 1861 г.[9]

За закритото през 1997 г. Народно основно училище „Панайот Волов“ – село Каранци се съхраняват в Държавния архив – Велико Търново документи от периода 1903 – 1943 г.[10] – открито е от 1921 г. като прогимназия[11].

На 7 април 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Болшевик“ – село Каранци, което през ноември 1958 г. влиза в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Ленин“ – Полски Тръмбеш, като става в него Бригада – с. Каранци (1958 – 1989), впоследствие извън ОТКЗС е Земеделска кооперация – с. Каранци (1989 – 1992) и последно – Земеделска кооперация в ликвидация – село Каранци (1992 – 1995).[12]


Обществени институцииРедактиране

Село Каранци към 2019 г. е център на кметство Каранци.[13][14]

В село Каранци към 2019 г. има:

Културни и природни забележителностиРедактиране

Съборът на с. Каранци е на 8 ноември, когато е Димитровден по стар стил, когато е и празника на църквата „Св. Димитър“, която е построена през – 1862 г.

На изток от селото, в местността „Глава“ се намира праисторическо и тракийско селище.

ИзточнициРедактиране

1. Занетов, Гаврил – „Западни български земи и Сърбия. История и етнография“, 1917.
2. Dokle, Nazif – „Reçnik Goransko (Nashinski) – albanski“ – Peçatnica Naukini akademiji „Prof. Marin Drinov“, Sofia, 2007, s. 5, 11 Fejér, X, 2, стр. 270. Мирчо бил и dux de Fogaras и banus de Zevrin.
3. Снегаров, Иван – „История на Охридската архиепископия-патриаршия“ – Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, ISBN 954-430-345-6.

Бележки и източнициРедактиране

  1. а б Енциклопедия „България“, том 3, стр. 344, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  2. Областен управител Велико Търново, Община Полски Тръмбеш, Забележителности, природни резервати
  3. Община Полски Тръмбеш, Характеристика на община Полски Тръмбеш и населени места
  4. Справка за населението на с. Каранци, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Каранци
  6. Справка за с. Каранци, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.
  7. Справка за с. Каранци, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.
  8. ГРАДЍЩЕ, 2. Старин. Укрепено селище или част от селище; крепост. Речник на българския език, градище
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „К“, фонд 552K, Църковно настоятелство при църква „Св. Димитър“ – с. Каранци, Великотърновско 1861 – 1939
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „К“, фонд 381K Народно основно училище „Панайот Волов“ – с. Каранци, Великотърновско, 1903 – 1943
  11. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Пътеводител на архивните фондове 1492 – 1944, стр. 183, Народно основно училище „Панайот Волов“ – с. Каранци / Карамца̀
  12. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Велико Търново, Списък на фондове от масив „С“, фонд 367 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Болшевик“ – с. Каранци, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  13. Справка за събитията за кметство Каранци
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Каранци
  15. Детайлна информация за читалище „Пробуда-Каранци 1897“
  16. Информационна карта за 2016 г., читалище „Пробуда-Каранци 1897“
  17. Национален регистър на храмовете в Република България, Каранци
  18. Български пощи, Пощенски станции, Област Велико Търново, 5188 Каранци